— Мило дете — обърна се той към Жана, — нашето положение в обществото ни налага задължения, които трябва да изпълним.
Младата му съпруга го погледна неспокойно.
— Да, така е, ние трябва да посетим нашите съседи и да ги поканим на гости. Нямам намерение да ви превръщам в светска лъвица — избърза да каже той, като видя, че Жана е готова да се възпротиви. — При това задачата ни не е кой знае колко сложна: ще приемаме всеки четвъртък, а веднъж месечно ще даваме голяма вечеря.
— Как, нима всеки четвъртък? — ужасена възкликна Жана.
— Но това е само веднъж в седмицата, мила. И искам да ви видя като най-елегантната жена в нашия край.
— Но как? Никога не съм се грижила особено за дрехите си; моите сестри дори се шегуваха с мен и ме наричаха Пепеляшка… Това име ми донесе щастие, защото се намери принц, който се влюби в мен и ме взе за жена…
— А сега да прегледаме вашия гардероб — рече Раул и разтвори вратите на гардеробната стая на графинята. В нея имаше само две-три рокли, набързо ушити за сватбата.
— Не можете да останете само с тези прости роклички — отбеляза Раул. — Ако решите да ги подарите на камериерките си, те може би ще се обидят… Още тази вечер ще заминем от Орлеан за Париж.
— Задълго ли?
— Само за два дни — ще поръчаме всичко необходимо за вас и ще се върнем.
Седмица по-късно двайсет нови тоалета пристигнаха от Париж; въпреки безразличието си към облеклото Жана им се зарадва много и им се залюбува възхитена.
След това започнаха посещенията. Само след десет дни вече бяха посетили всички свои съседи, а те до един бяха във възторг от младата весела и скромна графиня, която успя да очарова всички: и стари, и млади.
Така си живееха тези две млади същества, окрилени от любовта си, доволни от дълбокото спокойствие около себе си и надяващи се на безкрайно щастие…
X
Около три седмици след като Жана се превърна в графиня дьо Горд доктор Максим Жиро седеше в кабинета си и приготвяше някакво лекарство.
Младото селско момиче, което прислужваше в дома му, почука на вратата и плахо произнесе:
— Един господин ви търси, докторе. Каза да съм ви дадяла ей това — и тя подаде визитна картичка.
Максим взе картичката и прочете: „Раул дьо Горд“. След минута обаче овладя вълнението си, неприязненото си чувство, влезе в гостната и подаде ръка на графа:
— Добре дошли, уважаеми господин графе! На какво дължа това неочаквано посещение?
— Любезни ми докторе, идвам при вас като пратеник… Като посланик на графиня дьо Горд. Тя ви изпраща поздравите си и съжалява, че не бяхте с нас в черквата…
— Но аз бях там — пророни Максим.
— Значи не ви е видяла и сега много ще се зарадва, че сте били сред хората, удостоили с вниманието си нашата сватба. Графинята има пълно доверие във вас и ви моли да станете наш домашен доктор, като поемете грижите за селото до замъка и за околността. Преди да ми отговорите, моля, помислете добре, защото графинята няма да приеме вашия отказ.
Лицето на Максим силно поруменя, сетне пребледня. Как да приеме толкова любезната покана на графинята, означаваща само страдания за него?
— Господин графе — проговори най-сетне Максим, — благодаря сърдечно за предложението, което е чест за мен, но трябва да ви откажа и моля да ме извините, че не приемам.
— Но защо?
— Далеч е от моя дом в Рансей, освен това тукашните жители разчитат на моята помощ… Повтарям, много съм ви признателен за примамливото предложение, но ви отказвам просто защото не мога да приема, повярвайте.
— Добре ли помислихте, това ли е решението ви? — недоволно изрече граф дьо Горд.
Максим само кимна. Графът стана.
— Съжалявам — изрече той, — че взехте решение, на каквото графинята никак не разчиташе. Явно сте непреклонен и не смея повече да настоявам. Довиждане, докторе.
Раул кимна студено и без да подаде ръка, излезе. Максим Жиро избърза след него и извика:
— Графе…
Раул се спря и го погледна.
— Отказвам против волята си, повярвайте… Но ако, не дай Боже, графинята или вие се разболеете — моля ви, пратете да ме повикат! Ще се явя веднага при вас!
Когато Максим се върна в кабинета, се отпусна на един стол и стисна главата си с ръце.
— Тази любов ще ме убие! — възкликна той. — Дали Жана няма да ме помисли за жесток егоист? Но нямам избор, не бих понесъл да я виждам всеки ден… Омъжена за друг, навеки недостъпна за мен.
XI
Жана очакваше нетърпеливо графа.
— Видяхте ли нашия добър доктор? — попита тя мъжа си още с появата му.
— Срещнах се с Максим Жиро — потвърди Раул, — но тази среща не оправда вашите очаквания.