— Не познавам такъв човек — отвърна тя.
— Жалко — промълви жената, но това не пречи да я разгледате.
След половин час обиколки по долния и почти по целия горен етаж стигнаха до някаква стая и жената рече:
— Тук господарят на замъка издъхна… Тази стая е подредена твърде особено и макар че баронът страда много заради жена си, не пожела да изнесат портрета й от стаята му; дори разправят, че умрял с очи, обърнати към лика й…
Селянката отвори вратата на тази стая и рече:
— Заповядайте, госпожице.
XVII
Стаята беше голяма и обзаведена доста разкошно; според селянката някога тя служела за спалня на барона. Втората дъщеря на Жул Льору не обърна внимание на наредбата, а веднага се запъти към портрета, окачен на стената срещу леглото. Личеше си, че това не е произведение на знаменит майстор, но все пак художникът явно бе талантлив и бе успял твърде живо и ярко да изрази характерното за Жулиет дьо Брен. Беше я представил в костюм на ездачка, хванала шлейфа на амазонката си в лявата ръка и със сива шапка в дясната. Също като Рене младата баронеса беше висока и стройна с широки рамене и изваян силует. Мургавата й кожа напомняше за креолка. Гарваново черната й коса не отстъпваше по цвят на косата на Рене, но прическата й беше съвсем различна. Косата на Жулиет дьо Брен бе вдигната нагоре и прикрепена на тила в свободен кок, като над челото й се спускаше къс бретон.
Тясна бяла колосана якичка стягаше шията й, прихваната с алена кадифена лентичка.
Младата девойка дълго, внимателно оглежда тоалета и целия външен вид на баронесата. Жената, която чистеше в къщата, също запази мълчание, но най-сетне каза:
— Хубава беше горката ни господарка… Нали, госпожице?
— Да, много е красива — отвърна Рене.
— Ама добро не видя. Умря из чужди краища… Затова все повтарям на дъщеря си…
— А къде е била стаята на баронесата? — прекъсна я Рене.
— Елате, ще ви заведа, много приятна стая.
Селянката тръгна към дъното на коридора и отвори вратата на малка стая, цяла в сиви тапети с розов орнамент. На малка мраморна масичка пред тройно огледало бяха наредени най-различни бурканчета и флакончета с парфюми и одеколони, вече почти празни. Рене ги огледа и забеляза, че повечето одеколони и парфюми носеха едно название: Иланж Илан. Тя се обърна към жената:
— Дали така ми се струва? Май някой върви по коридора.
Жената бързо изтича навън. Рене се възползува от отсъствието й и преспокойно пусна едно от флакончетата в джоба си. Сетне излезе от стаята.
— Май разгледахме навсякъде? — обърна се тя отново към селянката.
— Наистина, госпожице, няма какво повече да се види тук. Рене пусна в шепата на жената десет франка и припряно се запъти към замъка дьо Горд, изпратена от ниските поклони на учудената жена, изненадана от щедростта на девойката.
По време на вечерята Рене се обърна към сестра си:
— Нима и сега, скъпа Жана, ще си отказваш едно от най-големите удоволствия?
— Какво имаш предвид?
— Язденето.
— Но ти забравяш, че изобщо не умея да яздя!
— Лесно ще се научиш, още си толкова млада! Пък и Раул сигурно на драго сърце ще ти стане учител.
— Да, разбира се, но в момента нямаме подходящ кон. Идеята е прекрасна, тъкмо ще можем заедно да правим продължителни разходки. Кога бихте искали да ви предам първия урок? — обърна се Раул към Жана.
— Когато намерите за добре.
— Чудесно, още днес ще пиша в Париж да ми изпратят някой кротък и добре обучен кон. А вие яздите ли, Рене?
— Като истинска амазонка.
— Тогава можете да използвате нашите коне — вземайте всеки, който ви хареса.
— О, не преди Жана да се научи! — възрази Рене. Жана се намеси:
— Хубава работа! Защо ще чакате мен! Още утре се разходете двамата на коне. Настоявам за това!
— В такъв случай ще избързаме с уроците — заяви Рене. — Още утре ще пратим някого във Вертфейл да доведе нашето кротко пони: то е незаменимо за обучение по езда. И аз ще отскоча до там да взема подходящи дрехи. На първо време ще приспособим за Жана амазонката на Лазарин. Цялата работа ще отнеме няколко часа и ще успея да се върна за обед.
Графът и Жана се зарадваха; младата графиня възкликна:
— Колко си добра и мила, Рене! Жертваш спокойствието си, за да ми доставиш удоволствие!
Малко преди обеда каляската с Рене вече се върна от Вертфейл. Отзад на кроткото пони яздеше един слуга.
XVIII
Щом Рене се завърна, двете сестри се заловиха да поправят амазонката на Лазарин. С понито и тази приспособена амазонка спокойно щяха да дочакат новия кон от Париж и специалната дреха за Жана.