— И Женевиев ли е тук? — усмихна се докторът.
— Да. Взех я на работа при мен, сега ми е камериерка. Ще я видите след малко.
— Много ще се радвам… Но по-напред трябва да узная началото на вашето неразположение, как протича то — кажете ми всичко, не изпускайте дори най-малката подробност.
Жана накратко разказа всичко, каквото вече знаем. Сетне опита:
— Достатъчни ли са ви тези сведения, докторе?
— Да, графиньо. Смятам, че са изчерпателни.
— Ще ми кажете ли тогава какво става с мен?
— Нервната ви система е поставена на изпитание. Ще подхванем борба против безсънието ви, против халюцинациите, против липсата на апетит. Има ли аптека в замъка, господин графе? — обърна се лекарят към Раул:
— Има, и то доста богата — отвърна зарадван графът.
— Надявам се да намеря в нея всичко необходимо. Ще можете ли да ме придружите до аптеката, господин графе?
— На драго сърце.
— Върнете се по-скоро! — извика след двамата мъже Жана. Аптеката на замъка дьо Горд наистина беше богата и снабдена с всякакви медикаменти.
— Докторе — рече Раул дьо Горд, когато влязоха в помещението на аптеката и той затвори вратата. — Тук сме сами… кажете ми откровено… истината ли казахте на графинята?
Максим поклати глава.
— Не, господин графе — отвърна той. Раул пребледня.
— Боже мой! — извика младият съпруг. — Нима положението е опасно?
— Доста опасно. Надявам се все пак с помощта на лекарствата и дори съм сигурен, че…
— Не очаквах, че някакво си нервно състояние може да има такива последствия — прекъсна го графът.
— Едва ли това е причината.
— Но нали така обяснихте на графинята?
— Трябваше да й кажа нещо. Отговорът ми може да ви озадачи, но е искрен… Питате от какво е болна графинята. Не зная!
XXIX
Графът замлъкна поразен. След малко попита тъжно:
— Как тогава се надявате да й възвърнете силите? Нали й обещахте?
— Искам преди всичко да ви успокоя, господин графе: опасността е голяма, но не е толкова близка. Имаме време да се борим за здравето на графинята. Освен това я познавам от доста време като здрава, спокойна и уравновесена натура; болестта й в никакъв случай не е причинена от нервно разстройство: тук има някаква друга причина. Ще наблюдаваме графинята, ще изследваме състоянието й, пък и трудовете на световната медицина, с които е богата моята библиотека, ще ми помогнат. Светилата на науката от дълги векове са трупали знания за нас и могат да ни разкажат как да помогнем при всеки отделен случай.
— Дай, Боже!
— Няма да спра за почивка и нощес, и утре; надявам се, когато дойда отново при вас, да имам вече отговор на важния въпрос: от какво страда графинята.
— Сигурно ще откриете! — увери го графът. Искреността на Максим му вдъхна дълбоко доверие. — Но — продължи той — обещахте на графинята веднага да й дадете облекчение.
— Разбира се, защото виждам всичко необходимо тук. Ще й приготвя сироп, който ще й помогне да заспи дълбок, освежителен сън, за да подкрепи изтощените си сили. Само ще ми е необходима вода и някой от слугите.
— Ще изпратя камериерката… Впрочем Женевиев вече идва.
Жената влезе и се спусна да целуне ръка на лекаря, който едва я удържа.
— Нали графинята не е опасно болна, докторе? — промълви тя.
— Не, мила моя — отговори Максим, — но трябва да й давате лекарства и при това точно в определените часове. Доволен съм, че вие сте до графинята, защото съм сигурен, че можем да разчитаме на вас.
— О, уважаеми господин докторе, готова съм да дам живота си за нея!
— Помогнете ми тогава да приготвим лекарството — усмихнат я покани докторът.
След петнайсет минути лекарят отново влезе при Жана.
— Ето лекарството, графиньо — вдигна той малка стъкленица с кафеникава течност. — То ще ви помогне да спите добре и да се възстановите. Само искам да ви предупредя, че е малко горчиво.
— От вашите ръце бих приела всичко, дори отрова — усмихната отвърна Жана — и съм сигурна, че тази отрова би ми помотала.
— Малко прекалено доверие! — пророни Рене.
— Никак не е прекалено — отговори й Жана — пред очите ми докторът е успявал да върне дори тежко болни към живота.
— В такъв случай господин Жиро е извънредно скромен. Защо не е отишъл в Париж, където с тази дарба лесно ще стане милионер!
Докторът погледна младата девойка и помисли учудено: „Защо ли госпожица Льору изпитва неприязън към мен?“
— Милионите изобщо не го интересуват — възрази Жана. — Милионерът може да даде само пари, при това рядко му се откъсват от сърцето; докторът щедро раздава здраве и живот.