— Да оставим това — смутено проговори Максим. — Искам да ви обясня, драга графиньо, как трябва да вземате лекарството. — И подробно изреди по колко капки през колко часа трябва да се дават на милата му болна.
— Бъдете спокоен, докторе — намеси се Рене. — Поемам върху себе си тази грижа. Не ще допусна грешка.
— Обясних най-подробно и на Женевиев — рече й Максим. — Тя ще може да ви сменя, когато се изморите.
— Никога не чувствам умора, когато се отнася до сестра ми.
В тази минута влезе слугата и извести, че каретата очаква доктора.
— Нима си заминавате вече? — възкликна Жана. — А аз се надявах да вечеряте с нас и още да поговорим.
— Днес не мога да остана повече — извини се лекарят. — Искам да се прибера по-бързо, за да поработя в къщи за вашето оздравяване.
— Имате право — подкрепи го Раул.
— В такъв случай ще се примиря — съгласи се и графинята.
— Утре ще дойда непременно и като преценя какво въздействие ви е оказало първото лекарство, ще реша как да продължим лечението.
Час след заминаването на Максим Жана почувствува мъчителна слабост.
— Предупреждавах те да не слизаш долу — смъмри я Рене.
— Да, но не съжалявам… При това сиропът на доктора бързо ще ми помогне. А сега искам да си легна.
Женевиев и още една камериерка отнесоха графинята в спалнята й. Само след минута тя вече бе в постелята си.
— Как се чувстваш сега? — попита я Рене.
— Някак ми олекна, искам да хапна нещо; колко хубаво, че докторът не ми предписа никаква диета!
Жана хапна няколко лъжици бульон, отпи от чашата с бордо и се почувствува съвсем сита.
Рене излезе от стаята, където остана Женевиев да я смени.
Щом се увери, че Раул е отишъл до конюшнята, Рене слезе в оранжерията и се приближи до големия храст абисинска млечка. Предишния ден бе рязнала леко стъблото и сега в прореза бяха застинали няколко бели капки. Рене извади от джоба си миниатюрна стъкленица, малко джобно ножче, огледа се и сигурна, че няма никого, свали капките с ножчето и ги пусна в стъкленицата.
XXX
Рене вечеря набързо с Раул и се качи горе при графинята. Жана лежеше неподвижно със затворени очи, но май не спеше. Женевиев, седнала до постелята, не сваляше очи от скъпата си господарка.
— Как се чувстваш, Жана? — попита сестра й.
— Нищо не ме боли — отвърна тихо Жана, — но съм доста отпаднала…
— Дълбокият сън през нощта ще те ободри — увери я Рене. — Женевиев — обърна се тя към камериерката, — изтичайте да донесете една чаена лъжичка!
Щом остана сама, Рене влезе в своята спалня, взе миниатюрната стъкленица, топна в нея крайчето на фуркета и от него увисна бяла капка. Сетне обаче се спря. „Не, днес не бива — си рече тя. — Това нетърпение ще ме провали. Не бива да бързам!“ И се върна отново в стаята на Жана.
Женевиев се появи заедно с нея. Рене отброи десет капки в лъжичката и я подаде на Жана.
— Ама че горчи! — възкликна Жана. Обаче покорно глътна още на три пъти капките през петнайсет минути. Малко преди десет Жана заспа дълбок и спокоен сън. Рене прекара първата половина от нощта при сестра си, сетне повика Женевиев да я смени.
Преди разсъмване в стаята влезе на пръсти Раул.
— Как е графинята? — попита той Женевиев.
— Милата ми господарка спа чудесно цялата нощ, чуйте само колко спокойно диша.
Раул седна до камериерката и двамата зачакаха Жана да се събуди.
Когато отвори очи, Жана усмихната продума на Раул:
— Колко добре спах и колко отпочинала се чувствам! Видяхте ли, мили приятелю, бях права, че докторът върши чудеса.
— Започвам да споделям убеждението ви, скъпа — зарадван отвърна графът, като я целуна. — Каретата отдавна замина за Раней и очаквам доктора в най-близко време.
Скоро след това колелата на каретата изтропаха по дворната настилка. Графът излезе да посрещне лекаря.
— Заповядайте, драги докторе, да се полюбувате на първите си успехи — посрещна го обнадежден графът.
Максим въздъхна.
— Колко ме успокоихте! А аз пътувах насам силно разтревожен. Цялата нощ съм търсил в трудовете на големите медици болест със симптомите, които се проявяват при графинята, и нищо не намерих… Ако е само треска, тя не би могла да причини тези кризи, за които говорите, нито пък халюцинациите.
— Но все пак има някаква причина за тях — настоя Раул.
— Разбира се, но каква може да е тази причина? Някои растителни отрови могат да ги предизвикат, като са в състояние да доведат човека до умопомрачение. Допускате ли възможност случайно да се е отровила?
— Не — отвърна Раул. — Сигурен съм. Графинята, нейната сестра и аз винаги се храним заедно. Слугите също използуват тази храна. Никой досега не се е отровил. При това, ако допускате постоянно отравяне, графинята трябва да се чувствува все по-зле, а ето че от време на време наблюдаваме подобрение, след което отново настъпва криза.