Хектор смачка писмото и го приближи до газовия фенер, за да си запали цигарата с него.
— Писмо от маркизата, нали? — попита ухилен един от приятелите му.
Бегур вдигна рамене и отвърна:
— Пишат ми някакви си Рох и Фюмел; сигурно са получили задача да ме преследват заради някакъв неизплатен дълг. Как ли са узнали, че понякога нощувам у Виктор?
След малко влязоха още двамина художници. Оказа се, че всеки от тях носи по едно писмо за Бегур — отново от агенция „Рох и Фюмел“. Когато до вечерта художникът се сдоби с още три писма от същата фирма, направо се вбеси. „Тези типове — си рече той — явно поддържат свои детективи и са надушили, че съм взел петстотин франка. Може да са големи тарикати, но не са познали; няма да позволя да ми измъкнат парите от джоба.“
Художникът внимателно огледа кръчмата; сред многото физиономии на постоянни посетители забеляза някакъв непознат мъж с изпито лице, седнал на маса в дъното със запалена лула пред халба бира. Бледото му лице издаваше съобразителност и ум, някога тъмната му коса сега бе прошарена и бухнали мустаци покриваха горната му устна. Облеклото му изглеждаше доста бедно. Щом го забеляза, Хектор се наведе през масата към приятелите си и като ги помоли с жест да запазят тишина, им рече:
— Ей онзи отсреща никак не ми харесва! Нищо чудно да е някой от агентите на Рох и Фюмел… ако ви попита за мен, казвайте, че ме няма тук.
Бегур вече бе поръчал вечерята; очакваха само идването на госпожа Бобино от театъра. Келнерът нареждаше приборите.
По едно време непознатият от далечната маса, стиснал лулата си в уста, наистина бавно се приближи към масата на художниците. Спря се точно пред Хектор, взря се в него и попита:
— Вие ли сте господин Хектор Бегур, художник?
Младежите се спогледаха.
— За Хектор ли питате?
— Да, от Бегур се интересува — но той замина за Турция.
— Грешиш — разбрах, че е потеглил за Египет…
— И няма скоро да се върне — подхвана самият Хектор, — защото има намерение да се засели в някоя пирамида и да си поживее там.
Непознатият изслуша спокойно всичките тези щуротии, поклони се най-учтиво и само рече:
— Благодаря ви за любезността, господа… Убедих се, че господин Бегур е отпътувал далеч. Но ако случайно го видите днес, предайте му непременно да отиде утре в агенция „Рох и Фюмел“ на улица „Монмартър“ 131 по важна и бърза работа. Много полезна за него!
Непознатият се отдалечи все така бавно, отново седна на масата си и поръча поредната халба бира.
След малко се появи и госпожа Бобино — звездата на Люксембургския театър, преминала в театър „Батиньол“, тя бе красива снажна брюнетка; гъстата коса, изненадващо сините очи и бяха спечелили много поклонници. Тя бе в чудесно настроение и цялата вечер се весели от сърце, като от време на време танцуваше и върху масата.
„Не са такива маркизите…“ — си рече по едно време Бегур.
И беше прав.
III
Веселият гуляй продължи до късно през нощта. Преди да се разотидат, Бегур произнесе следната вълнуваща реч:
— Мили приятели, няма хубава книга, няма весел гуляй без второ издание! Затова утре, тоест днес, понеже отдавна мина среднощ, ви определям среща в три следобед на остров Голямата чаша. Ето програмата: вино, хапване, плуване и риболов — който каквото предпочита.
Поканата на Бегур бе посрещната възторжено и цялата компания тръгна да изпрати госпожа Бобино. Бегур, хванал прочутата актриса под ръка, се обърна и забеляза, че странният дребен и слаб мъж с лулата май ги последва. За миг му се прииска да отиде при него и да го цапардоса, но тъкмо в този миг мина празен файтон; Бегур настани в него актрисата, качи се и той, и потеглиха бързо.
Шпионинът (ако наистина бе такъв) сложи като рупор ръцете си до устата и извика след тях:
— Агенция „Рох и Фюмел“ ви очаква на улица „Монмартър“… Непременно отидете утре! Работата е много важна…
Хектор прихна:
— Доста пари ще измъкнат от моите кредитори тези Рох и Фюмел, докато гонят вятъра!
Островът Голямата чаша, добре познат на тъй наречените неделни парижани се намира по-долу от моста Курбевоа.
Следващият ден бе великолепен и особено горещ. Когато приятелите на Бегур започнаха да се явяват един по един, кръчмата на острова вече бе доста пълна и съдържателят търчеше с големите порцеланови халби в ръце.
Когато компанията се събра в пълен състав, всички единодушно решиха, че в тази жега си заслужава да почнат гуляя с едно голямо къпане в реката, за да се охладят най напред, а сетне вече да се сгряват, с каквото се намери у кръчмаря.
Плуващият като риба Бегур предизвика възхищението на зяпачите в кръчмата и като се налудува във водата, се отпусна с бавни движения върху повърхността, за да си почине. Тъкмо изплува и се огледа, когато зърна право пред себе си умното, изпито лице на човека с лулата от снощната кръчма. Тази странна личност се изхитри да козирува с една ръка във водата и тържествено заяви: