— Още по-приятно би ми било да получа такъв капитал, който да ми позволи изобщо да не работя. Но понеже не съм очаквал нищо, ще съм доволен да получа каквото и да било. Но къде е това имущество, за което говорите?
— Не бързайте, господине, най-напред трябва да се споразумеем — възпря го юристът и си придаде официален вид. — Искам да ви съобщя, че представлявам най-авторитетната агенция в Париж. По вашия въпрос сме извършили редица издирвания, събрали сме многобройни документи, уредили сме безброй спорни проблеми… и сега смятаме, че ще можем да ви връчим една доста добра сума, на която не сте разчитали и която би била изгубена за вас без агенция „Рох и Фюмел“, нали така? — И без да дочака отговор, важният господин Рох продължи: — Ако се споразумеем, агенцията ще поеме върху себе си тези предварителни разноски. Ако ли пък ги поемете вие, обещавам ви да не ви искам никакъв хонорар, никакво заплащане. Имате ли средства да заплатите на нашия детектив, за консултациите, издирванията, подадените прошения и кореспонденцията с наши сродни фирми?
— Милостиви господине — отвърна Бегур, — не се съмнявайте в моята признателност и бъдете сигурни, че съм готов да приема всички ваши условия.
— Всъщност се отнася за нещо съвсем лесно — да подпишете документ, който ми гарантира процент от сумата, предстояща за получаване от вас.
— Съгласен съм. Колко желаете?
— Двайсет и пет процента от цялата сума.
Бегур подскочи.
— Двайсет и пет процента ли! — извика той. — Значи, ако получа двайсет хиляди франка, ще ми вземете пет от тях?
— Именно.
— Много е! Прекалено много! Претенциите ви са немислими! Предлагам десет процента.
— Или двайсет, или нищо… Съгласни ли сте, или не?
— Никога!
— Както желаете, господине. Остава ми само да изразя съжаление, че напразно сме ви обезпокоили. Ако промените решението си, заповядайте отново. Тогава обаче ще ви поискам трийсет процента.
И господин Рох с жест се сбогува с Бегур. Хектор се запъти към вратата, но сетне се върна отново при писалището и колебливо промълви:
— Разберете, просто жив ме одирате…
— Нищо подобно: предлагам ви пари — възрази господин Рох.
— Може би — но засега не виждам нищо такова.
— Не ви искам процентите, преди да уредим вашите пари докрай.
— А ако се съглася, дълго ли ще трябва да чакам? Не бих ли могъл авансово да получа част от средствата?
— Вие сте прекрасен младеж и нищо не мога да ви откажа… Хайде, добре, ще ви дам част от сумата, но само след като подпишете договора с нас! И тъй като всъщност ще рискувам свои пари, сумата няма да е голяма.
— Все пак — поне две хиляди франка? — произнесе Хектор и се стресна сам от значителността на искането си.
— О, две хиляди франка! — произнесе господин Рох и се замисли. След малко решително каза: — Аз съм смел човек… приемам. Изчакайте само да подготвим договора.
V
Господин Рох прекрасно познаваше положението, в което се намираше Бегур, и се чувствуваше като картоиграч, който държи всички козове в ръцете си. Беше сигурен, че Бегур няма друга възможност освен да приеме неговите условия, затова предварително бе подготвил договора и сега само позвъни на чиновника си да го донесе.
Докато чакаше, Бегур попита:
— А може ли да видя парите?
Все така любезно усмихнат, Рох отвори едно от чекмеджетата на бюрото си и извади две хартиени фишечета със златни франкове.
— Чудесен е звънтежът на чистото злато! — промълви младежът. — Тези монети са също толкова руси като жените на Тициан или баварската бира… Дайте да подпиша.
Хектор сложи подписа си под двата екземпляра на договора и пусна монетите в джоба си.
— Сега — каза отново той — трябва ли да очаквам ново писмо от вас?
— Няма смисъл. Заповядайте вдруги ден по същото време и ще ви дам информация за бъдещото ви богатство.
— Толкова ли бързо ще я имате?
— Да, разбира се, защото тя е вече у мен. Не мога обаче в момента да я съобщя, тъй като не всички документи още са съответно заверени от държавата; затова довиждане засега, не забравяйте да наминете вдруги ден.
Да забрави! Хектор Бегур да забрави! Че, ако действително му се падат двайсет хиляди франка, ще бъде богат цяла година!
Бегур се запъти към вратата и Рох (противно на навиците си) тържествено го изпрати чак до изхода.
Същата вечер и на другия ден веселите гуляи вече ставаха не в артистични кръчми, а в ресторант на булевард „Клиши“. Шампанско и хубави вина замениха бирата.
На третия ден Хектор с натежала глава изкачи отново стълбището до агенция „Рох и Фюмел“. Вратите на господин Рох отново широко се разтвориха за него.