— Да си призная, нямам. За какво да рисувам? За по двайсет франка на картина ли?
— Вярно, че твоите работи струваха много повече и аз все се надявах да ти плащам достойно, когато се увеличат абонатите.
— Само това ли си дошъл да ми кажеш?
— Не, разбира се. Помня твоите политически карикатури и борбата ти срещу експлоататорите. Сега дойдох при теб да ти съобщя, че съм намислил да издавам списание, което ще се казва „Капиталът експлоататор“. Осигурили сме си кореспонденти в Лондон, в Женева… в Африка… Само за една седмица ще достигнем десет хиляди тираж. Успехът е сигурен!
— Поздравявам те тогава.
— Благодаря… Но малко пари не достигат — някакви си двеста хиляди франка.
— Имаш ли представа откъде можеш да ги вземеш?
— Разбира се! — отвърна Годар. — Както виждаш, дойдох веднага при теб! Нима съм способен да те оскърбя, като се обърна към друг? Ти ще си издателят на това прекрасно списание, Тотор! Нали дори и названието всъщност е твое! Ще станеш известен… Мястото ти е в парламента! Ще делим приходите. Подпиши този чек.
— Чек за двеста хиляди франка?
— Според мен ще стигнат — скромно отбеляза Годар. Художникът гръмогласно се изсмя.
— Значи ме смяташ за абсолютен глупак!
Издателят трепна.
— Чакай, нима ще откажеш да дадеш средства за нашето списание? А къде останаха принципите ти? Борбата ти против експлоататорите?
— Принципите са за бедняците. Те се придържат към тях.
— Значи обръщаш гръб на своите братя по кръв и на другарите си! Скоро ще се убедиш, че аристократите няма да те приемат и ще затворят вратите си пред теб! Довиждане, изменнико!
И Годар нахлупи шапка, след това ядосано затръшна вратата след себе си.
Младият художник тъжно се отпусна в креслото. „Може да е всякакъв този хитрец, но в случая е прав — си помисли той. — Бегур наистина е смешно име за аристократичните салони. Докато бях художник бе друго. Но сега неблагозвучното ми име стои като мазно леке върху копринена дреха. Парите са всесилни… Ако е така, дано успея с тях да сменя и името си!“
От този момент Хектор се замисли как да промени обикновеното си, неблагозвучно име и не виждаше никакъв изход, докато един прекрасен ден пред очите му не попадна обявата на принц Кастел Виван.
VIII
Хектор не губи време и веднага седна да напише писмо до автора на обявата, в което накратко даваше сведения за себе си и за своето богатство. Писмото завършваше с думите:
„Моля, известете ми, милостиви господине, къде и кога бих имал честта да се срещна с вас, разчитайки на благоразумната ми скромност, и приемете уверенията ми за най-дълбоко уважение към Вас. С искрени чувства на почит оставам Ваш покорен слуга, който никак не би желал повече да се нарича.
Младежът хвана плика с писмото и се запъти към най-близкия пощенски клон, където лично го пусна в кутията — не можеше да довери толкова важно послание на лакея.
Изминаха цели четири дни. Отговор не идваше. Бегур започна да се отчайва и ядът му се равняваше на дълбокото разочарование. „Чиста мистификация е било! — си казваше той. — И аз като глупак се хванах на въдицата! Някой шегаджия нарочно е пуснал тази обява, за да разнася навред отговорите на разни наивници като мен… Ех, да ми падне, хубавичко ще му платя!“
Най-сетне обаче на петия ден камериерът донесе на Бегур плътен плик с червен восъчен печат, върху който ясно личеше герб под корона на принц. Почеркът издаваше нещо старовремско и аристократично.
Бегур като художник ясно се ориентираше в хералдиката и веднага възкликна:
— Корона на принц! Обявата не е била шега!
Листът на писмото бе със същия герб с корона и съдържаше само няколко реда:
„Принц Годефроа дьо Кастел Виван ще има удоволствието да приеме г-н Хектор Бегур утре, в сряда, в дванайсет часа. Улица «Комартен», №…“
Хектор бе сам в стаята и си рече на глас:
— О, чудесният принц дьо Кастел Виван! Познавам го, разбира се — приятелят на Жул Льору…
Закъснението на отговора бе напълно обяснимо. Когато получи посланието на Бегур, принцът според неизменния си обичай веднага се залови да разучи кой е авторът.
Той много искаше да се сдобие с богат син, но държеше младежът да е с неопетнено минало и освен това да притежава огромно и безспорно богатство. Приятел на принца в полицията събра необходимите сведения, а принцът лично прегледа всичко, каквото се отнасяше за бъдещия му роднина.
На следващия ден Бегур развълнуван се запъти за срещата.