Малкото жилище на принца се състоеше от четири красиво наредени стаи; всеки предмет издаваше изящен вкус и представляваше истинска ценност. По стените висяха картини от старата френска школа; полилеите бяха от изящен кристал, върху полиците на камините се забелязваха истински антикварни ценности. Ако би пожелал, принцът можеше да събере доста пари от вещите си, но той за нищо на света не би се разделил с прекрасната си движима собственост.
Спалнята му беше истински музей на любовта; по стените бяха окачени безброй портрети на красиви дами в масло и туш, от най-големия до най-малката рисунка — трофеи от любовните подвизи на принца. „Ако си напиша спомените — казваше понякога принц Годефроа, — шевалие Жак дьо Казанова ще потъне в забрава…“
— Но защо не ги напишете? — го питаха събеседниците му.
— Нямам време; може би някога, когато възрастта не ще ми позволи да прибавям нови победи…
Но годините отминаваха, без да разклатят здравето на този як и винаги весел човек, като само добавяха нови глави към ненаписаните му мемоари.
Часовникът бавно започна да отброява дванайсет.
Пред жилището на принц дьо Кастел Виван спря карета с два красиви черни коня. Принцът се приближи до прозореца и направи кисела гримаса:
— Фрапиращ разкош! — избъбри той. — Безвкусица, надминаваща границите на поносимото! Да, това момче ще ми струва доста усилия… Но може пък да е схватливо.
Хектор през това време се изкачваше по стълбището.
IX
Скромен слуга отвори вратата на гостната и докладва:
— Господин Хектор Бегур.
Принцът вече очакваше посетителя си с монокъл на окото. При вида на влизащия младеж той протегна ръка и с величествената благосклонност на голям аристократ произнесе:
— Много се радвам да ви приема в дома си… И двамата знаем причината за посещението ви, затова да преминем към същината на въпроса.
— Тъкмо това желая и аз, принце — едва намери сили да произнесе Бегур.
— Не ме наричайте принц, а просто — „господине“; така е прието в средите, в които искате да влезете: там титлите се споменават твърде рядко.
— Благодаря ви за урока, господине.
— Сигурно няма да е последният… Трябва да ви известя, господине, че преди да ви отговоря, се заех със сериозен преглед на вашето минало. Фактът, че отговорих на писмото ви, доказва, че не съм открил нищо компрометиращо. Бедността не е могла да ви тласне към низки постъпки, а богатството — към поквара. Според мен, когато обединим усилията си, ще можем да направим от вас един доста представителен принц Кастел Виван — усмихнат завърши Годефроа.
— Щом мислите така — възкликна Хектор, — значи работата е опечена!
— Трябва обаче предварително да си изясним някои неща — възпря възторга му принцът. — Досега не съм ви срещал в живота си и следователно други причини, а не сериозната привързаност, ме подтикват към намерението да ви направя свой син. Струвате ми се разумен младеж и сигурно прекрасно разбирате, че двамата с вас влизаме в сделка, при която трябва да проявяваме деликатност. Между моето име и вашето разликата е толкова огромна, колкото между вашите капитали и моите. И все пак бъдете сигурен, че не продавам името си за пари! Искам да ви превърна в свой истински син. Надявам се, че в такъв случай вие не бихте позволили вашият баща да мизерува, докато вие живеете нашироко като истински принц?
— Не, естествено! — възкликна учуден Бегур. — За съвсем кратко време ще уредя всичко необходимо така, че да бъдете напълно осигурен… Ще ви заобиколя с грижи и разкош.
— Истински синовно намерение, можете да се гордеете с него. От своя син мога да приема грижи… Но не ще посмея да докосна нито сантим от капиталите ви — те принадлежат на бъдещите ви деца, на рода Кастел Виван. Посегателството върху него би било престъпление.
— Но… — подхвана озадачен Бегур.
— Не настоявайте! — прекъсна го принцът. — Не бих приел нищо повече от сто хиляди франка годишна рента.
— Толкова малко! Но изборът е ваш; можете да разчитате на моята дума.
— Естествено, аз съм сигурен във вас, още повече, че ще оставите при нотариуса необходимия капитал, от който той всяка година ще ми изплаща моите сто хиляди. Между мен и вас не бива да бъдат намесвани пари… Би ми било крайно неприятно да подписвам разписки на сина си.
— Прав сте! Веднага ще внеса капитала.
— Чудесно. Сега остават няколко по-дребни въпроса. Трябва да ви наемем учител по езда, по фехтовка. Досега участвали ли сте в дуел?
— Никога…
— Не ще е лошо да се стигне до дуел час по-скоро… имам предвид дуел с някой аристократ или просто с почтен младеж, но причината трябва да бъде подходяща. Надявам се, че мисълта за дуел не ви плаши?