Решението бе обнародвано и вписано в гражданските регистри на окръга, в който живееше осиновителят.
Годефроа получи сто хиляди франка годишна рента.
Старите приятели на Бегур от кафенетата и ресторантите на Латинския квартал му се подиграваха злобно и също толкова ядно му завиждаха. Те го нарекоха „принц Тотор“ и този прякор удивително бързо се пръсна из цял Париж. Хектор прие това положение с усмивка и когато чуеше някой да подвикне прякора му, се обръщаше и иронично се покланяше.
Огромното богатство и новото положение за кратко време развиха у него нов начин на мислене, нов светоглед. Когато си спомнеше за Лазарин, той вече не я кореше горчиво, а си казваше: „Права беше маркизата — как би могла да отстъпи пред някакъв си Бегур! Наистина сърцето я влечеше към мен, но тя се бори героично и овладя чувствата си!… Много съм доволен. Лазарин е истинска аристократка.“
Хектор бе съвсем наясно, че старият принц дьо Кастел Виван е близък приятел на Жул Льору й чрез него много лесно можеше да проникне в дома на маркизата. Подобен елементарен ход обаче не удовлетворяваше щестлавието му. Младежът внимателно проучи кои къщи поддържат познанство с Лазарин и направи всичко възможно да бъде представен в тях.
Видяхме почудата на Лазарин, когато й бе представен „новият“ принц дьо Кастел Виван — през времето на самоизолацията си бе пропуснала тази вълнуваща парижка клюка.
Когато благородната принцеса италианка представи знатния си гост, маркизата неволно пламна и закри лицето си с ветрилото. Хектор остана твърде доволен от постигнатия ефект.
Впечатлението, което бе направил на Лазарин, надмина очакванията му. Той приседна до младата жена и тихо промълви:
— Ще ми простите ли, госпожо — гласът му потъваше сред шумния говор на гостите, — че посмях да застана пред вас, преди да съм поискал разрешението ви? Виновен съм и ясно съзнавам това; мога ли да се надявам на вашата снизходителност?
Изящните обноски на този аристократ, когото помнеше като безгрижно весел и малко арогантен младеж, съвсем объркаха Лазарин. От предишния Бегур, когото тя познаваше, бе останал само гласът и приятното лице, което обаче доста бе променило израза си.
— Нима сте наистина вие, господин Хектор? — избъбри маркизата, като свали вече ветрилото си, защото руменината бавно се бе смъкнала от лицето й.
— Учудвате ли се, че ме срещате в този аристократичен дом, където ме приемат като желан гост? — попита принц Тотор.
— Не, не съм казала такова нещо…
— Но си го помислихте.
— Грешите; просто бях изненадана от промяната във вас; станали сте истински джентълмен.
XIII
Последва кратко мълчание. След минута Хектор подхвана:
— Не можете да си представите, госпожо, с какво вълнение забелязах вашата карета пред входа… Едва намерих сили да престъпя прага на салона, когато лакеят произнесе моето име…
— Вашето име ли? Това ли е истинското ви име?
— Не може да бъде по-истинско! И законът призна това. Ако желаете, ще ви разкажа цялата история, която е доста дълга, но за сметка на това е увлекателна.
— О, с удоволствие ще я изслушам — изгаряща от любопитство, произнесе Лазарин.
— Тя започва с това, госпожо, че мой близък роднина напуснал Франция преди около трийсет години, невероятно забогатял и ми завещал целия си имот. Сега притежавам значителен капитал и над милион долара годишен доход…
— Толкова много! — възкликна недоверчиво маркизата, вперила смаян поглед в Хектор.
— Новото положение ми позволи да предприема увлекателно пътешествие, по време на което мой спътник се оказа очарователният принц дьо Кастел Виван…
„Ето защо принцът е скрил от татко с кого заминава“ — обясни си сега младата жена.
— … който ме удостои със симпатиите си. На връщане принцът едва не загина във водите на Женевското езеро. С риск за живота си се хвърлих от кораба, макар че всички ме възпираха, и го спасих. Господин дьо Кастел Виван, който ми е благодарен многократно повече, отколкото заслужавам, ме почувствува като свой син и сетне оформи осиновяването.
— Какво приключение! — възкликна маркизата. — Вие сте истински герой! Доволна съм, че и аз принадлежа към вашите познати.
— Значи ми прощавате? — развълнуван попита Хектор. Увлекателният разговор между двамата млади продължи най-малко половин час, без да шокира никого; Хектор беше ерген, а маркизата — свободна жена. Престарялата херцогиня Сасето Ланже, като посочи с ветрилото си увлечените в разговора младежи, промълви: