След завръщането ни във Франция обаче младият Ложие напусна армията и се настани в Орлеан, за да бъдел по-близо до мен, както не закъсня да ми обясни. Това ме разтревожи вече, но какво можех да сторя! На всичкото отгоре неочакваната катастрофа коренно промени живота ми — моят благороден съпруг се спомина внезапно… Останах вдовица и в скръбта си не приемах никого — и тогава, представете си, той има дързостта тайно да наруши моята забрана и да проникне в нашия парк… Заплаших го, че ще разкажа всичко на зет си, граф дьо Горд, и се преместих да живея в Париж…
— О, Лазарин, как ви разбирам! Да страдате толкова заради един негодник!
— Да, мили Хектор; този човек непрекъснато е по петите ми. Представете си, пристигна и в Париж! Предложих да поговорим тук, в моя дом, за да прекратя веднъж завинаги това мъчително преследване. Заявих му най-безпощадно, че никога не съм го обичала и няма да го обичам… Какво стори той според вас?
— Сигурно се е сбогувал и си е отишъл завинаги — предположи Хектор.
— Нищо подобно! Той има дързостта да ми отговори, че съм му вдъхнала надежда, че правата му върху мен били непоклатими и оставало само да се узаконят. Той бил решил, че непременно ще бъда негова съпруга. „Никога!“ — извиках тогава аз. А той ми отговори: „Не мога насила да се венчая за вас, тъй като е необходимо вашето съгласие, но бъдете сигурна, че ще се наложи да избирате между мен и вечната самота. Никого няма да допусна до вас; ще извиквам на дуел всеки ваш поклонник и ще го убивам.“
Хектор се намеси:
— Само долен тип би могъл да ви говори така!
— От тогава изминаха два месеца; господин Ложие вече не стъпи тук, но имам чувството, че ме следи и дебне всяка моя крачка. Мога ли да бъда сигурна, че не е подкупил и някои от слугите ми!
Хектор се замисли.
— Наистина ли не е имало нищо между вас и този мъж, за когото ми разказахте? Нищо — освен невинно кокетство от ваша страна и безогледно преследване — от негова?
— Приятелю — отвърна след пауза Лазарин с отпаднал глас, — нима се съмнявате в мен?
— Пазил ме Бог!… Исках само да разбера дали не сте забравили нещо…
— Не съм забравила… Ето, убедихте се, че съм права. Мечтите ни не могат да се сбъднат. Бракът между нас е невъзможен!
— Не съм се убедил ни най-малко — възрази младежът — и положението никак не ми се струва кой знае колко страшно и заплетено.
— Нима виждате изход? — попита Лазарин, като се преструваше на учудена.
— Разбира се! Щом този господин Ложие иска да се сражава с всеки, които удостоите с вниманието си, трябва да му се предостави такава възможност! Някой трябва да му даде добър урок, че силната страст не може да оправдае липсата на джентълменско отношение към дамата, и ако този урок облече в траур семейството му, само той ще е виновен за това.
— Нима искате да се биете с него? — извика маркизата.
— Да, и то час по-скоро.
— Дуел! В никакъв случай! Хектор, забранявам ви!
— Мила Лазарин — усмихна се младежът, — за мое голямо съжаление не ще мога да ви се подчиня…
— А ако ви помоля?
— Няма да отстъпя пред молби, нито пред сълзи. Животът ми е невъзможен без вас — затова единственият изход, единственият начин да отворя път за щастието ни, е да се бия на дуел.
— Значи нищо не може да разколебае вашата решителност?… О, колко се възхищавам от вас, Хектор! Отстъпвам пред вас, вие сте истински принц по мъжество и храброст… Но по какъв начин ще го извикате на дуел?
— По най-обикновения. Ще му се представя и ще му заявя, че маркиза дьо ла Тур дю Роа, на която съм направил предложение за женитба и която е приела предложението ми, е недоволна от действията му спрямо нея, затова съм принуден да го извикам на дуел. Въпросът ще бъде решен най-радикално.
— Велики Боже! Това е немислимо! — възкликна Лазарин. — Нима ще се решите да компрометирате по този начин бъдещата принцеса дьо Кастел Виван? Името ми в никакъв случай не бива да се споменава, иначе из Париж ще плъзнат клюки, че любовниците на маркиза дьо ла Тур дю Роа се бият на дуел заради нея! Какъвто и да бъде резултатът, доброто ми име ще бъде потъпкано… Нима не разбирате?
— Права сте, не помислих… Но как тогава бих могъл да извикам на дуел този господин Ложие? Нали дори не го познавам!