— Какво смяташ да правиш? — пита той.
През мислите ми минават видения за това как Анри прекарва лориенския кристал по тялото
ми, докато аз лежа върху масичката в хола. Като си представям, че ръцете ми са обхванати от
пламъци, топвам ръка в рова и загребвам от капещата зелена лава. Затварям очи и се
концентрирам. Когато ги отварям, течността се носи над дланта ми в идеална пламтяща топка.
— Ами ето това — отговарям му аз.
— Супер!
Сам изтичва към дървената врата и аз му давам знак с глава, че съм готов. Той я отваря със
замах и се шмугва вдясно. Тежковъоръжени могадорианци тичат в нашата посока, но когато
забелязват огнената зелена топка, която се движи към тях, правят опит да се върнат обратно.
Топката е на път да се размаже в гърдите на първия могадорианец и аз мислено я разпъвам във
вид на огнено одеяло. Няколко от могадорианците са повалени и след минути на мъчително
горене се превръщат в пепел.
Мятам топка подир топка от зелената лава срещу още могадорианци и ги повалям. Сам
трупа на купчина оръдията им и когато настъпва затишие, хващам още две топки от зелената
течност и изхвърчам през вратата. Сам ме следва, хванал под мишници по едно дълго черно
оръдие. Броят на спускащите се по мрачния коридор могадорианци е зашеметяващ. Като
добавим мигащите светлини и пронизителните сирени, това си е истинско претоварване на
сетивата. Сам натиска спусъците на двете оръдия и покосява редица след редица могадорианци,
но те не спират да прииждат. Щом му свършват патроните, Сам грабва следващите две оръдия.
— Малко помощ няма да ми е излишна! — крещи Сам и помита още една редица
могадорианци.
— Мисля, мисля.
По всичко личи, че покритите със слуз стени на тунела пречат да се разпали истински
пожар, а и нямам в ръцете си достатъчно зелена лава, за да нанеса повече щети. Вляво от мен са
сребристите цистерни с отровния газ и силозите с тежките тръбопроводи, улуци и алуминиеви
тръби. До най-високия силоз забелязвам контролния панел, от който излизат електрически
кабели. Чувам воя и ревовете на зверовете в помещенията с решетките по-нататък в коридора и
се питам дали са много гладни. Хвърлям пламтяща топка срещу контролния панел и той се
разпада сред вихрушка от искри. Решетките на стаите покрай стените започват да се вдигат и
точно тогава запращам другата зелена топка в долната част на цистерните и силозите.
Грабвам Сам и двамата препускаме обратно до стаята на великана. Щом гръмва експлозията,
притискам Сам към каменната стена между дървената и стоманената врата, която започва да се
отваря нагоре, и пропускам приближаващата се вълна от пламъци да профучи над мен. Ушите
ми се напълват с трещенето и бученето на пожара.
Десетки краули наизскачат от отворената камера и атакуват в гръб редица нищо
неподозиращи могадорианци; няколко пикена нахлуват с рев в тунела, размахвайки ръце;
рогатото влечуго мутант щурмува задната част на тунела и запраща могадорианци и краули в
краката на пикените, които ги стъпкват; крилатите митологични зверове бръмчат на тавана и
пикират надолу, за да отхапят каквото могат, а чудовището с прозрачната кожа забива зъби в
прасеца на един от пикените. Всичко това се случва за секунди, след което всички са пометени
от море от огън.
Няколко минути по-късно огънят вече е избягал нагоре към спираловидната кухина в края на
тунела, за да продължи да сее хаос в недрата на планината. Дългият коридор пред мен е
затлачен от купчини пепел и чудовищни черни кости. Гася огъня около себе си и избърсвам
ръце в бедрата си.
Сам е опърлен, но иначе е добре.
— Блестящо, пич! — казва той.
— Нека да се измъкнем оттук, пък тогава може да празнуваме.
Пъхам сандъка под мишница, а Сам грабва другия. Препускаме през опустошенията,
оставени от огъня; зловонието на смъртта е задушаващо. Обгорената стълба в края на тунела
изглежда стабилна, но я изкачваме трудно, защото имаме само по една свободна ръка. Стъпваме
върху обгорения и почернял спираловиден перваз и бягаме ли, бягаме по него, за да стигнем
най-после до центъра на пещерата.
Адът, който отприщих, е нанесъл повече щети, отколкото си мислех. Виждаме безброй
купчини пепел, но виждаме също и стотици могадорианци, които изпълзяват от различни
коридори и тунели на ръце и колене, изгорени или все още горящи, реват от болка, не могат да