— Не знам! — отговаря Крейтън. — Ще трябва да намерим подслон!
Той обаче не помръдва, нито пък някой от нас. Ектор, изглежда, е забравил за болката от
раните си, докато наблюдава гледката.
— Тръгвайте! — изкрещява най-после Крейтън, после се завърта и стреля по
могадорианците, за да ни прикрива, а ние тичаме нагоре по лекото възвишение и после се
спускаме в долината.
Вдясно виждам язовира, който свързва две по-ниски планини. Твърде е далече, за да храним
някакви реалистични надежди, че изобщо ще стигнем до него. Лицето на Ектор е пребледняло и
той бързо отпада. Оглеждам се за място, където да починем и да мога да го излекувам.
Оръжието на Крейтън млъква. Поглеждам назад, страхувайки се от най-лошото, но той просто е
свършил мунициите си. Мята оръжието си през рамо и ни настига.
— Няма да успеем да стигнем до язовира! — крещи той. — Бягайте към езерото!
Започва отново да вали, когато четиримата сменяме посоката. Куршуми свистят в тревата по
стъпките ни и рикошират в големите камъни. Облаците с тътен се носят бързо над нас. Секунда
по-късно сякаш минаваме под мост — дъждът просто спира. Поглеждам през рамо и виждам
само на няколко крачки по-назад как дъждът се лее като из ведро. Вятърът се усилва значително
и най-неочаквано могадорианците зад нас са вклещени в най-жестоката дъждовна буря, която
съм виждала. Те изчезват напълно от погледа ни, превръщайки се в размазано петно.
Обувките ни се хлъзгат по пясъчния бряг и Елла и Крейтън скачат във водата с главата
напред.
— Не мога да го направя, Марина — казва Ектор и спира точно преди краката му да са
докоснали водата.
Пускам сандъка, хващам го за ръка и казвам:
— Мога да те излекувам, Ектор. Ще се оправиш.
— Това е без значение. Не мога да плувам.
— Аз съм Марина, като морето, нали се сещаш? — давам възможност на студенината да
премине от пръстите ми към дупката от куршума в ръката му.
Виждам как тя от черна, сива и червена се превръща в жълтеникавокафява кръпка от
сбръчкана кожа. Бързо се концентрирам върху раната от ухапване в стомаха му под ризата и
Ектор внезапно се изправя, пълен с енергия.
Поглеждам го в очите:
— Нали съм морска кралица, ще плувам с теб.
— Но ти носиш това — казва Ектор и сочи сандъка.
— Ти ще го държиш — отговарям и го пускам в ръцете му.
Нагазваме във водата и вървим, докато краката ни докосват дъното. Тогава обвивам с дясната
си ръка Ектор през гърдите и греба с лявата. Ектор е прегърнал сандъка върху стомаха си и се
носи във водата по гръб, а главата му е малко над повърхността. Елла и Крейтън плуват на място
по средата на езерото и аз повличам Ектор към тях.
Облаците над нас се разсейват и се смаляват до безброй сиви чертички, разпръснати по
небето. Настъпващите могадорианци вече не са размито петно сред дъждовната буря и в
момента, в който ни виждат, атакуват езерото с десетки джафкащи краули пред тях.
Когато и последният облак изчезва, отгоре се спуска малко черно петно и колкото повече се
приближава, толкова повече заприличва на човек.
Около врата си има огромен син амулет и се приземява на брега, къдрейки пясъка под
краката си. Това е поразително красиво момиче с гарвановочерна коса. И в мига, в който я
виждам, разбирам, че тя е тази, която сънувам, тя е тази, която съм нарисувала на стената на
пещерата.
— Тя е една от нас! — изкрещявам.
Момичето се оглежда наоколо, очите ни се срещат и миг по-късно тя изчезва. Оставам
напълно потресена и съкрушена, вярвам, че е плод на въображението ми.
— Къде изчезна? — пита Елла.
Щом разбирам, че и Елла я е видяла, знам, че не съм си я въобразила. Виждам как два
краула, които са най-близо до нас, някак си са превъртени във въздуха. Те се реят, като джафкат
и се зъбят на нещо си зад тях, после се блъскат един в друг и накрая падат омаломощени.
Единият от тях се понася по водата около краката на двама воини, а другият е залюлян във
въздуха и запратен при останалите краули и могадорианци.
— Невидимост. Тя притежава завета на невидимостта — прошепва Крейтън.
Тя е невидима? Изпитвам огромно възхищение, примесено с ревност, но от всичко най-
много изпитвам признателност. Всеки краул, който докопа водата, бива рязко изхвърлен назад
от незрима ръка и запратен в твърдия пясък или срещу могадориански воин. Паднало оръдие се
изправя от тревата и започва да стреля във всички посоки. Краул след краул пада унищожен.