Десетки могадорианци избухват в облаци от пепел.
От другата страна на езерото избухват оръдия, обръщам се и виждам двайсет и повече
могадорианци да газят до кръста. Безброй светлинни лъчи попадат във водата около нас,
образувайки значително количество пара. Едва мога да виждам Ектор пред себе си.
— Елла? — изкрещявам.
— Тук съм! — провиква се тя отляво.
— Вземи Ектор.
Тя обгръща с ръка гърдите на Ектор.
— Защо?
— Защото няма да стоя тук, докато онова момиче се бие съвсем само. Тази война е и моя.
Преди някой да успее да ме спре, потъвам под повърхността и водата незабавно започва да
гъделичка белите ми дробове. Спускам се още по-надълбоко и плувам, докато зелено-синият
цвят на езерото се превръща в сив. Виждам тежкото тяло на Оливия под мен; лежи безжизнено
на дъното на езерото, облаци от кръв излизат на талази от стотиците рани от ухапвания по гърба
й.
Насочвам се към отсрещния бряг и след минута вече виждам краката на могадорианците.
Доплувам до онзи, който стои най-далече вляво. Стъпвам върху калното дъно и се изхвърлям от
водата. Могадорианецът няма време да реагира, когато мислено го запращам към средата на
езерото. Оръдието му се понася към ръцете ми, стрелям по него и не вдигам повече пръст от
спусъка. Могадорианците по цялото езеро избухват в пепел и когато избивам всичките,
насочвам оръдието към стотиците, които стоят до колите.
Във водата зад мен усещам някакво движение, но съм прекалено бавна; един краул скача
върху ми и забива зъби отстрани на тялото ми. Болката е мигновена и ужасна, сякаш някой ме е
дамгосал по ребрата с горещо желязо. Звярът ме запраща във водата с главата напред, а после ме
захвърля върху пясъка на брега. Поемам си въздух и изпищявам, когато той ме извива като дъга
и ме връща във водата. Вече знам, че това е начинът, по който още умра, но внезапно устата на
краула се отваря и той ме пуска. Падам по корем на брега и виждам как устата му се разтваря
още повече и чувам как костите му изхрущяват. Момичето с гарвановочерната коса се
материализира пред очите ми, ръцете й са върху треперещите устни на звяра. Тя ме поглежда
отново, разтваря челюстите му почти до вертикално положение и го убива.
— Добре ли си? — пита момичето.
Повдигам блузата си и поставям ръка върху раната.
— Само след секунда ще бъда.
Тя се навежда, за да избегне оръдеен заряд.
— Добре тогава. Ти кой номер си?
— Седем.
— Аз съм номер шест — казва тя и изчезва.
Леденината от пръстите ми се разпростира върху цялото ми тяло, но си давам сметка, че
няма да успея да се излекувам напълно, преди прииждащата вълна от могадориански воини да е
стигнала до мен. Претъркалям се в езерото и оставам под водата. Раната ми почти е заздравяла,
когато излизам на повърхността.
Номер шест е застанала със сияещ меч върху един от бронираните джипове. Бие се
едновременно с няколко воини: разчленява телата им; спира оръдейни залпове с острието; чрез
телекинеза насочва реещо се високо над нея оръдие и то избухва сред десетки могадорианци по
фланга. После запраща меча си в тълпата и пронизва наведнъж трима. Номер шест грабва
огромното оръжие, монтирано върху джипа, и за секунди покосява десетки могадорианци.
Останали са някъде към двайсет-трийсет воини. И може би четири краула. Номер шест
държи едната си ръка над главата, а с оръжието в другата стреля по джиповете покрай брега и
унищожава всичките. Над планините се събират тъмни облаци, проблясват мълнии и се
разбиват на земята близо до нея. Могадорианците за първи път показват страх и виждам как
няколко от тях хвърлят оръдията си и хукват към гората.
— Излизайте от водата! — крещя, защото се страхувам да не падне мълния.
Елла изтегля Ектор до края на езерото, Крейтън ги следва.
Достигам брега близо до номер шест и грабвам две оръдия. Мъча се да запазя равновесие,
докато натискам и двата спусъка и превръщам още воини в прах, унищожавам и два от
краулите. Ранен воин, който се крие зад потрошен джип, хвърля граната в гърба на номер шест,
но аз успявам да я взривя още във въздуха. Експлозията завърта номер шест и монтираното
оръжие и след миг от ранения воин остава само пепел.
Не мога да откъсна очи от номер шест. Силата й е внушителна. Синият амулет подскача
около врата й, когато тя с оръдието в едната си ръка покосява още и още воини. Завърта се
наляво и разпорва един краул, после се завърта надясно и с мълния затрива още няколко