Бърни Косар започва да ръмжи. Казвам му да се успокои и той спира, но продължава да
наблюдава внимателно през прозореца. В пикапа се удря чакъл, когато намаляваме скоростта по
банкета. В левите платна профучават коли. Полицейската кола спира на три метра от задната ни
броня и светлините на фаровете й изпълват вътрешността на пикапа. Полицаят изключва
фаровете, обаче насочва прожектора на колата си през задното ни стъкло. Сирената спира да
вие, но светлините от буркана продължават да проблясват.
— Какво мислиш? — питам, като следя ситуацията от страничното огледало.
Светлините на прожектора ни заслепяват, но покрай нас минава кола и виждам, че в лявата
си ръка полицаят държи радиостанция, сигурно проверява номера на колата или вика
подкрепление.
— Най-добре е да избягаме пеша — казва Шест. — Ако се стигне дотам.
— Изключете двигателя и свалете ключовете от стартера — изкрещява полицаят в мегафон.
Шест гаси колата. Поглежда ме и изважда ключовете.
— Ако съобщи за нас по радиото, трябва да знаеш, че те ще чуят — казвам.
Тя кима, без да каже нищо. Зад нас вратата на полицая проскърцва. Ботушите му тропат по
асфалта, той неумолимо се приближава.
— Смятате ли, че ще ни разпознае? — пита Сам.
— Шшшт… — прошепва Шест.
Когато отново поглеждам в страничното огледало, си давам сметка, че полицаят не се е
насочил към шофьорското място, а е свил вдясно и идва към мен. Почуква с хромираното си
фенерче върху прозореца. Колебая се за кратко, после смъквам стъклото. Той насочва
светлината в лицето ми и аз присвивам очи. После обръща лъча към Сам, след това към Шест.
Смръщва вежди, като ни изучава внимателно и се мъчи да се сети защо му изглеждаме толкова
познати.
— Какъв е проблемът, господин полицай? — питам.
— Тукашни ли сте, деца?
— Не, сър.
— Ще ми кажеш ли защо карате през Тенеси в шеви ес-10 с номера от Северна Каролина,
които принадлежат на форд рейнджър? — поглежда ме той кръвнишки, чакайки отговор.
Лицето ми пламва, докато се чудя какво да отвърна. Нищо не ми идва наум. Полицаят се
навежда и отново насочва светлината към Шест. После към Сам.
— Кой иска да се пробва? — пита той.
Посреща го мълчание, което го кара да се захили.
— Разбира се, че няма желаещи — казва той. — Три деца от Северна Каролина, които карат
през Тенеси в откраднат пикап в събота вечер. На пазар за дрога, а?
Обръщам се и втренчвам поглед в лицето му, което е зачервено и гладко избръснато.
— Какво възнамерявате да направите? — питам.
— Какво възнамерявам аз ли? Ха! Отивате зад решетките!
Клатя глава:
— Не говорех на вас.
Той се навежда напред, подпрял лакът на вратата.
— И така, къде е дрогата? — пита и оглежда с фенерчето вътрешността на пикапа.
Спира, щом светлината стига до сандъка в краката ми, и устните му се разтягат в
самодоволна усмивка.
— А, както и да е, май сам я открих.
Понечва да отвори вратата. Със светкавично движение я отварям с рамо и блъскам полицая
назад. Той изохква и посяга към оръжието си още преди да е паднал на земята. Чрез
телекинезата му го отнемам и то пристига при мен, докато излизам от колата. Отварям
пълнителя, изпразвам патроните в шепата си и го пъхам обратно.
— Какво, по… — полицаят е напълно втрещен.
— Не се занимаваме с дрога — отговарям му.
Сам и Шест вече са излезли от пикапа и застават до мен.
— Сложи ги в джоба си — казвам на Сам и му подавам патроните. После му подавам и
пистолета.
— Какво искаш да направя с това? — пита Сам.
— Не знам, сложи го в раницата си до оръжието на баща ти.
В далечината от около три километра до мен достига воят на втора сирена. Полицаят ме
гледа втренчено, очите му се облещват, когато ни разпознава.
— Да ме вземат дяволите, вие сте хлапетата от новините, нали така? Вие сте онези
терористи! — казва той и се изплюва върху земята.
— Я трай! — казва Сам. — Не сме терористи.
Обръщам се и грабвам Бърни Косар, който все още е в кабината заради счупения си крак.
Пускам го внимателно на земята, когато мъчителен писък разцепва нощта. Извръщам се рязко и
виждам Сам да се гърчи. Веднага се сещам какво е станало. Полицаят го е ударил с
електрошоков пистолет. От три метра разстояние изтръгвам оръжието от ръцете на полицая.
Сам се сгромолясва на земята и се тресе, сякаш е получил епилептичен припадък.
— Какво ти става, по дяволите? — крещя на полицая. — Опитваме се да те спасим, не