— Той е добре, Джон — казва Сам. — Все пак това е Бърни Косар, най-издръжливият звяр,
който познавам.
— Кракът му е счупен.
— Затова пък има две здрави крила — обажда се Шест. — Нищо му няма. Не трябва да
спираме. Скоро ще се досетят, ако вече не са го сторили. Трябва да имаме преднина. Колкото
по-дълго чакаме, толкова по-близо ще дойдат.
Кимам. Права е. Не трябва да спираме.
След около километър реката прави рязък завой надясно, назад към магистралата,
отклонявайки се от хълмовете. Спираме и се скупчваме под ниските клони на високо дърво.
— А сега какво? — пита Сам.
— Нямам представа — отвръщам.
Поглеждаме в посоката, от която току-що сме се измъкнали. Хеликоптерът вече е по-близо,
прожекторът му кръстосва хълмовете.
— Трябва да се отдалечим от реката — казвам.
— Да, ще се наложи — отговаря Шест. — Той ще ни намери, Джон. Уверявам те.
Чуваме писък на орел високо, от върховете на дърветата, недалече от нас. Много е тъмно и
не можем да видим къде е, а сигурно и той не може да ни забележи заради мрака. Без да се
колебая нито за миг — нищо, че това може да издаде местонахождението ни — насочвам длани
към небето и включвам светлините си, като ги оставям да сияят колкото е възможно по-ярко в
продължение на половин секунда. Чакаме, заслушани със затаен дъх и проточили вратове.
Изведнъж чувам тежкото дишане на куче и Бърни Косар, преобразил се отново в бигъл, се
стрелва към нас от брега на реката. Задъхан е, но и развълнуван, езикът му виси от устата, а
опашката му плющи във въздуха с бясна скорост. Навеждам се да го погаля.
— Добре свършена работа, приятелю! — казвам и залепвам целувка върху главата му.
И тогава става, каквото става — идва краят на тържествуването ни.
Още не съм се изправил, когато втори хеликоптер се изстрелва над хълма зад нас и
мигновено ни осветява със силния си прожектор.
Скачам на крака, но съм заслепен от ярката светлина.
— Бягайте — провиква се Шест.
И ние се втурваме нагоре по най-близкия хълм. Хеликоптерът се спуска по-ниско и започва
да кръжи, а вятърът, образуван от роторите му, ни блъска по гърбовете и огъва дърветата.
Тичаме през гъсталак от преплетени клонки и аз запушвам устата си с ръка, за да мога да
дишам, и присвивам очи, за да се предпазя от пръстта, която щипе очите ми. Колко време ще
мине, преди да извикат ФБР?
— Останете по местата си! — прогърмява мъжки глас от хеликоптера. — Арестувани сте!
Чуваме изстрели. Полицаите, които се движат пеша, са на не повече от сто и петдесет метра
от нас.
Шест престава да тича и двамата със Сам също спираме.
— Ще ни изпържат! — крещи Сам.
— Добре тогава, копелета. Ще го направим по трудния начин — казва тихо Шест.
Пуска саковете на земята и за миг си помислям, че възнамерява да направи Сам и мен
невидими. Нямам нищо против да зарежа саковете, но какво очаква да направя със сандъка? А и
няма как да направи всички ни невидими.
Ярка светкавица разцепва на две нощното небе, последвана от глухия тътен на гръмотевица.
— Джон — крещи тя, без да отмества поглед.
— Тук!
— Погрижи се за ченгетата. Дръж ги далече от мен.
Бутам сандъка в ръцете на Сам, който стои до мен и се чуди какво да прави.
— Пази го като зеницата на очите си — казвам му. — И се сниши!
Обръщам се към Бърни Косар и го наставлявам да стои със Сам, в случай че планът ми се
провали.
Спускам се на бегом надолу по хълма, когато друга мълния, следвана от мрачен и
заплашителен трясък на гръмотевица, разкъсва небето. Късмет, пичове — си мисля, като знам
много добре силата и способностите на Шест. — Ще ви е нужен.
Стигам до подножието и се скривам зад един дъб. Гласовете се приближават, движат се
бързо към двата стълба светлина. Започва да вали дъжд, студен и силен. Поглеждам през
тежките капки и виждам как двата хеликоптера се мъчат да устоят на ураганните ветрове и
някак си успяват да поддържат стабилни сноповете светлина. Това няма да е задълго.
Първите двама полицаи минават задъхани край мен, следвани на близко разстояние от трети.
Когато са на около пет метра от мен, протягам мислено ръце към тях, сграбчвам ги и тримата в
движение и ги запокитвам към дебелия дъб. Те отскачат назад толкова бързо, че ми се налага да
се преместя светкавично встрани, за да не ме ударят. Двама падат безжизнени на земята,
съборени в безсъзнание от удара в дървото. Третият, напълно объркан, вдига глава и посяга към