— Е, предполагам, че пак ще бъдем във всички новини — казва Сам.
Кимам:
— Ще е много по-трудно да се крием, отколкото си мислех. — Навеждам се в кръста да си
поема дъх с ръце на коленете. Усмихвам се и това бързо преминава в нещо като кикот, просто
не мога да повярвам на случилото се.
Шест се захилва с половин уста, намества сандъка в ръце и започва да изкачва следващия
хълм.
— Хайде, момчета — казва тя, — още път ни чака, докато се измъкнем от гората.
Глава 8
В Хенеси скачаме в товарен влак и след като се настаняваме, Шест ни разказва как ги
хванали двете с Катарина, докато били в северната част на щата Ню Йорк, само месец след
мъчителното бягство от могадорианците в Западен Тексас. След като оплескали нещата при
първия си опит, могадорианците се били подготвили добре и когато щурмували стаята им, били
повече от трийсет. Шест и Катарина успели да повалят неколцина от тях, но скоро след това
могадорианците ги завързали, запушили им устата и ги упоили. Когато Шест се събудила — без
да има представа колко време е минало, — била сама в килия, издълбана в планината. Едва по-
късно разбрала, че се намира в Западна Вирджиния! След време й станало ясно, че
могадорианците били по следите им през цялото време, наблюдавали ги с надеждата, че те биха
могли да ги заведат при другите, защото по думите на Шест: „Защо ти е да убиваш един, когато
останалите може да са наблизо?“.
Размърдвам се неспокойно, когато казва това. Може би те продължават да я следят и да
чакат сгоден случай да ни убият.
— Докато сме се хранили в онзи ресторант в Тексас, те поставили в колата ни устройство за
подслушване, а на нас изобщо не ни хрумна да проверим — казва тя, след което се потапя в
дълго мълчание.
С изключение на желязна врата с плъзгащ се отвор по средата за подаване на храната,
малката й килия — два и половина на два и половина метра — била изцяло изсечена от скала.
Нямало легло, нито тоалетна и вътре било тъмно като в рог. Първите два дни прекарала в
пълен мрак и тишина, без храна и вода (макар че не изпитвала нито глад, нито жажда, което се
дължало на заклинанието, както тя разбрала по-късно)! Започнала да си мисли, че са я
забравили. Но нямала този късмет и на третия ден те дошли за нея.
— Когато отвориха вратата, бях се сгушила в дъното на килията. Лиснаха отгоре ми кофа с
ледена вода, вдигнаха ме, завързаха ми очите и ме измъкнаха навън.
Влачили я надолу по някакъв тунел, после я оставили да върви сама, заобиколена от
десетина могадорианци. Не виждала нищо, но чувала доста — писъци и плач на други
затворници, които се намирали там по неизвестни причини (щом чува това, Сам наостря уши и
сякаш иска да я прекъсне и да попита нещо, но се отказва), ревове на зверове, заключени в
отделни клетки, дрънчене на метал. Натикали я в някаква стая, оковали я за китките с вериги
към стената и запушили устата й. Свалили превръзката от очите й и когато най-после
привикнала към светлината, видяла Катарина, окована с верига на отсрещната стена, със
запушена уста, очевидно била много по-зле, отколкото Шест се чувствала.
— Най-накрая влезе могадорианец, който изглеждаше като всеки човек на улицата. Беше
дребен, с космати ръце и гъсти мустаци. Почти всички от тях бяха с мустаци, сякаш се бяха
учили как да се смесят с останалите, като са гледали филми от началото на осемдесетте. Беше
облечен с бяла риза с разкопчано горно копче; неизвестно защо, очите ми се спряха върху
гъстия кичур черни косми, които се подаваха оттам. Погледнах го в тъмните му очи и той ми се
усмихна, като ми даде да разбера, че очаква с нетърпение да направи с мен това, което си е
намислил. Тогава заплаках. Плъзнах се надолу по стената и увиснах на оковите около китките
ми, гледайки през сълзи как той вади ножчета за бръснене, ножове, клещи и бургия от бюро,
разположено по средата на стаята.
Щом приключил с ваденето на всичките двайсет и повече уреда за мъчение, могадорианецът
се приближил до Шест на сантиметри от лицето й и тя усещала киселия му дъх.
„Виждаш ли ги? — попитал я той, а тя не му отговорила. — Смятам да използвам всичките
върху теб и твоя сепан, освен ако не отговориш вярно на въпросите, които ще ти задам. Ако ли
не, уверявам те, и на двете ще ви се иска да сте мъртви.“
Избрал тънко бръснарско ножче, закрепено към дръжка с гумено покритие, и погалил Шест
отстрани по лицето.