отвътре в различни нюанси на бежовото, подът е покрит с кафяв мокет. Извадихме голям
късмет, че водата не беше спряна. От плътната прах, която се носи из къщата, предполагам, че
от доста отдавна никой не живее тук.
Преобръщам се настрани и поглеждам към телефона до главата ми. Единствено Сара може
да заличи от съзнанието ми току-що видяното. Ще станат вече две седмици, откакто не съм я
виждал. Спомням си как двамата бяхме в стаята ми, тя току-що се беше завърнала от Колорадо,
и как се прегръщахме. Ако трябва да съхраня в паметта си само един-единствен миг с нея, ще
избера именно този. Затварям очи и си представям какво прави в момента, как е облечена, с
кого разговаря. В новините съобщиха, че всичките шест училищни района около Парадайс са
поели учениците, останали без училище, докато се построи нова сграда. Чудя се в кое ли от тези
училища ходи Сара, дали продължава да снима с фотоапарата си.
Посягам към мобилния с предплатена карта и регистриран на името на Джулиъс Сийзър 5.
Чувството за хумор на Анри често ме е изненадвало. Включвам го за първи път от дни насам.
Само трябва да набера номера, за да чуя гласа й. Толкова е просто. Натискам познатите цифри
една по една, стигам до последната. Затварям очи, поемам дълбоко дъх, изключвам телефона и
затварям капака му. Знам, че не мога да натисна десетата цифра. Страхът за безопасността на
Сара, за живота й — както и за всички нас — ме спира.
В хола Сам гледа на живо Си Ен Ен на един от лаптопите на Анри, който е сложил в скута
си. За щастие картата на Анри за безжичен интернет — независимо от псевдонима, с който е
избрал да я регистрира навремето — продължава да работи. Сам си драска настървено нещо
върху бележник. Минаха три дни след бъркотията в Тенеси, едва от снощи сме във Флорида.
Сменихме три различни камиона, единият от които ни вози триста и кусур километра в
грешната посока, преди да скочим във влака, който ни доведе дотук. Без да използваме заветите
си — бързината на двама ни с Шест, нейната способност да става невидима — никога нямаше
да успеем. Възнамеряваме за известно време да се крием, докато новината се позабрави. Ще се
прегрупираме, ще започнем тренировки, за да избегнем в бъдеще произшествия от рода на това
с хеликоптерите. Първо правило в бизнеса — намери нова кола. Второ правило в бизнеса —
реши какъв ще е следващият ти ход. Никой от нас не знае със сигурност какъв ще е той. Отново
изпитвам огромна празнота от загубата на Анри.
— Къде е Шест? — питам, влизайки със залитане в хола.
— Отзад, май отиде да поплува, да направи няколко дължини — отговаря Сам.
Едно от страхотните неща на къщата е, че има басейн, който Шест веднага напълни, като
докара дъждовна буря над него.
— Мисля, че ти се иска да хвърлиш един поглед на Шест с бански — смушквам с лакът Сам.
Лицето му пламва.
— Затваряй си устата, пич! Искам да проверя новините. Нали се сещаш, да бъда
продуктивен.
— Има ли нещо?
— Освен това, сега ме смятат за съучастник и са увеличили наградата на половин милион
долара? — пита Сам.
— Не се занасяй, знаеш, че това ти харесва.
— Да, доста е яко — хили се той. — Както и да е, няма нищо ново. Не знам как се е оправял
Анри. Буквално всеки ден изскачат хиляди истории.
— Анри никога не спеше.
— Не ти ли се иска да отидеш да провериш как е Шест в банския си костюм? — пита Сам и
се обръща към монитора.
Учуден съм от липсата на сарказъм в гласа му. Той знае какво изпитвам към Сара. А аз знам
какво изпитва той към Шест.
— Какво означава това?
— Виждам как я гледаш — отговаря Сам.
Кликва върху линк за самолетна катастрофа в Кения. Един оцелял.
— И как по-точно я гледам, Сам?
— Няма значение.
Оцелелият е възрастна жена. Определено не става въпрос за някого от нас.
— Когато един лориенец се влюби, то е за цял живот, човече. А аз обичам Сара. Знаеш това.
Сам поглежда над монитора на лаптопа.
— Знам, че я обичаш. Ами аз просто така. Ти си точно типът, който тя би харесала, а не
някое куку, побъркано по математиката, извънземните и Космоса. Просто не виждам как Шест
би могла да хареса някого като мен.
— Ти си страхотен пич, Сам. Никога не го забравяй.
Минавам през плъзгащата се врата към басейна. Зад него се вижда буренясал двор, ограден с
тухлена стена, която предпазва от погледите на случайни минувачи. Най-близкият съсед е на
половин километър оттук, а най-близкият град е на десет минути с кола.