Шест плува енергично, плъзга се по повърхността като родено във водата насекомо, а до нея,
движейки се два пъти по-бързо, е някакъв бозайник, нещо подобно на птицечовка с дълга коса и
брада — нямам представа в какво животно се е преобразил Бърни Косар. Шест ме усеща и спира
до ръба на басейна, издърпва се от водата до кръста и опъва ръцете си на пода до басейна. Бърни
Косар изскача навън и се превръща в обичайния бигъл, който се отърсва от водата и ме покрива
целия с пръски. Това ме освежава и се сещам колко хубаво е отново да си в южняшка
обстановка.
— Ей, внимавай да не умориш кучето ми — казвам.
Улавям се, че не мога да откъсна поглед от идеалните й рамене, от изящната й шия. Може би
Сам е прав. Може би гледам Шест по същия начин, по който я гледа и той. Повече от всякога ми
се ще да избягам в къщата, да включа телефона и да чуя гласа на Сара.
— По-скоро той ще ме умори. Мъничето плува така, сякаш е оздравяло напълно. Като стана
въпрос, как е главата ти?
— Още ме боли — казвам и я докосвам с ръка, — но ще се оправя. Днес започвам да
тренирам, ако това питаш.
— Добре — казва тя. — Вече губя търпение. Отдавна не съм тренирала с някого.
— Сигурна ли се, че искаш да тренираш с мен? Нали си наясно, че вероятността да
пострадаш, е голяма?
Тя се смее и ме пръска с вода от устата си.
— Охо, започва се — казвам и като си представям повърхността на басейна, пускам
въздушна струя отгоре му.
Водата се втурва срещу лицето й. Тя се гмурка, за да не я залее, и когато излиза отново на
повърхността, е яхнала гребена на огромна вълна, която почти изпразва басейна и която донася
Шест до мен. Преди да успея да реагирам, тя скача от нея, но вълната продължава да се движи
към мен, поваля ме на земята и ме запраща в стената на къщата. Чувам я как се смее. Водата се
връща в басейна, аз се изправям и се опитвам да избутам Шест в него. Тя отклонява
телекинезата ми и най-неочаквано се оказвам преобърнат и се нося във въздуха с вирнати крака,
като махам безпомощно с ръце.
— Какво, по дяволите, правите бе, хора? — пита Сам.
Застанал е на прага на плъзгащата се стъклена врата.
— Ами Шест ме обижда, та реших да я поставя на място. Не виждаш ли?
Продължавам да вися с краката нагоре, като се нося на метър и нещо над средата на басейна.
Усещам хватката на Шест около десния си глезен и имам чувството, че ме държи с една ръка.
— Аа, очевидно. Явно си я поставил на място — отговаря Сам.
— Тъкмо щях да действам, нали знаеш. Чаках сгоден случай.
— И така, какво мислиш, Сам? — пита Шест. — Да му дам ли урок?
Върху лицето на Сам цъфва усмивка:
— Хайде, давай!
— Ей! — казвам аз точно преди тя да ме пусне.
Политам с главата надолу във водата и когато изплувам, Шест и Сам се кикотят истерично.
— Това беше първи рунд — казвам и се покатервам навън. Смъквам ризата си и я захвърлям
върху бетона. — Хвана ме неподготвен, само почакай да видиш.
— Какво стана с печения мъжага? — пита Сам. — Не каза ли точно това, когато се острига?
— Стратегия — отвръщам. — Просто създавам у Шест фалшиво чувство за безопасност и
когато тя се успокои и отпусне, ще издърпам килимчето под краката й.
— Да, бе — кима Сам. И добавя: — Господи, ще ми се и аз да имах завети.
Шест е застанала между нас, облечена с черен цял бански. Продължава да се смее, водата се
стича по ръцете и краката й, когато се навежда леко напред и усуква косата си, за да я изцеди.
Белегът на крака й е все така тъмен, но не морав като предишната седмица. Тя премята косата
си назад. Двамата със Сам стоим като хипнотизирани.
— Значи, тренировка днес следобед? — пита Шест. — Или още мислиш, че мога да
пострадам?
Издувам бузи и бавно изпускам въздуха.
— Може би ще се наложи да те пощадя. Искам да кажа, белегът върху крака ти все още не
изглежда добре. Но да, разбира се, започваме.
— Сам, и ти ли си съгласен?
— Вие, какво, искате да тренирам? Ама наистина?
— Разбира се. Ти си един от нас — казва Шест.
Сам кима в знак на съгласие и потрива ръце.
— Дадено — казва той, хилейки се като дете пред коледните си подаръци. — Ама ако ме
искате само за да ви бъда мишена, върху която да се упражнявате, си заминавам вкъщи.
Започваме в два часа, но като гледам мрачното небе, не очаквам тренировката ни да
продължи много дълго. Сам подскача на пръсти, облечен е със спортни шорти и огромна
тениска. Като го гледаш, е само колене и лакти, но ако броим желанието и непоколебимостта