му, по размери се приближава до могадорианеца, когото видях на кораба.
Като начало Шест ни показва какви бойни техники е усвоила, много повече от това, което аз
мога. Тялото й се движи бързо и прецизно като машина, когато рита с крак или забива юмрук,
или когато прави задно салто, за да избегне атака. Показва ни как да контраатакуваме, както и
предимствата на ловкостта и координацията, и ни кара да упражняваме едни и същи хватки,
докато не се превърнат в наша втора природа. Сам попива жадно всичко дори когато Шест го
блъска силно назад и той се преобръща през глава или когато му изкарва въздуха. Тя прави
същото и с мен и макар да се опитвам да обърна всичко на шега и закачка, давам всичко от себе
си, но тя все пак успява да ми разкаже играта. Направо не проумявам как е научила всичко това
сама. Когато устата ми се напълва с трева и пръст за втори път, разбирам на колко много неща
може да ме научи.
Дъждът започва след половин час. В началото е ситен дъждец, но не след дълго небето се
отваря и ние бягаме вътре на сушина. Сам крачи из къщата, раздавайки ритници и юмруци на
въображаеми врагове. Аз съм седнал на един стол, стискам в юмрука си синия амулет и дълго
гледам през предния прозорец; просто съзерцавам, докато си спомням последните две бури,
които видях да вилнеят само защото Шест им беше казала така.
Когато се обръщам, виждам, че тя спи дълбоко в ъгъла на хола, сгушена до Бърни Косар,
който е прегърнала като възглавница. Тя винаги спи по този начин, настрани и свита на кълбо, а
чертите на лицето й се отпускат и губят от остротата си.
Белите й стъпала са обърнати право към мен. Използвам телекинеза и я гъделичкам по
дясната пета. Тя помръдва леко, сякаш прогонва нахална муха. Отново я гъделичкам. Тя
размърдва крака си по-силно. Изчаквам няколко секунди и възможно най-лекичко я гъделичкам
по продължение на цялото стъпало — от петата до големия пръст. Шест издърпва крака си,
сетне го изправя целия и раздава ритник, от телекинетичната сила на който полетявам към най-
близката стена, оставяйки дупка, зад която се разкриват жици и дървени прегради. Сам
връхлита в стаята, заел идеалната поза за бой.
— Какво става? Кой е тук? — крещи той.
Изправям се, търкам лакътя си, понесъл цялата тежест на удара.
— Кретен! — казва Шест и сяда.
Сам отмества очи от мен и поглежда към нея.
— Хора, смешни сте — казва той и се връща обратно в кухнята. — Изкарахте ми ангелите с
вашия флирт.
— Изкара и моите — казвам аз, без да обръщам внимание на коментара за флиртуването, но
той вече е излязъл и не ме чува. Наистина ли флиртувам? Дали Сара би помислила, че това е
флиртуване?
Шест се прозява, протяга ръка към тавана.
— Още ли вали?
— Абсолютно, но погледни на това откъм добрата му страна — времето те спаси от още
контузии.
Тя клати глава.
— Номерът с печения мъжага вече се изтърка, Джони. А не забравяй какво мога да правя с
времето.
— Не бих си го и помислил — казвам.
Опитвам се да сменя темата. Мразя се заради това, че флиртувам с друго момиче.
— Хей, все се каня да те попитам: чие е лицето в облаците? Всеки път, щом направиш буря,
виждам това налудничаво, зловещо лице.
Тя почесва стъпалото на десния си крак.
— Не съм сигурна, но откакто мога да се намесвам във времето, винаги се появява това лице.
Предполагам, че е на лориенец.
— Дааа, вероятно е така. Аз си мислех, че може да е някое откачено бивше гадже, което още
не можеш да забравиш.
— Защото очевидно имам слабост към деветдесетгодишните мъже. Толкова добре ме
познаваш, Джон!
Свивам рамене. И двамата се усмихваме.
Смрачава се и аз приготвям вечерята върху зарязания в задния двор ръждясал грил, който все
още върши работа. Или поне се опитвам да сготвя. След като съм посещавал часовете по трудово
обучение заедно със Сара в Парадайс, аз се оказвам единственият, който знае как да приготви
нещо, което бегло да наподобява ядене. Тази вечер менюто е пилешки гърди, картофи и
замразена пица пеперони.
Седнали сме върху мокета в хола, образували сме триъгълник. Под одеялото, което е
наметнала върху главата и тялото си, Шест е облечена с черен потник, а амулетът й се вижда
целият. Когато го съзирам, мислите ми се връщат към видението, което имах. Копнея за дълга
вечеря около маса, за нормален нощен сън, в който да не се измъчвам от миналото си на