до него, придвижвах се с по едно легло след напускането на всяко момиче.
Когато всички вече сме по леглата си, гасят лампите. Лежа по гръб, забила поглед в бледия
нащърбен контур на високия таван. От време на време тишината се нарушава от шепот,
последван веднага от шъткането на дежурната сестра към провинилите се. Държа очите си
отворени, чакам с нетърпение всички да заспят. След половин час шепотът постепенно затихва,
изместен от спокойните звуци на съня, но все още не смея да рискувам. Твърде рано е. Минават
още петнайсет минути, продължава да е все така тихо. Вече не издържам.
Затаявам дъх, бавно прехвърлям крака през ръба на леглото, заслушана в ритмичното дишане
на Елена до мен. Стъпалата ми докосват ледения под и веднага измръзват. Ставам бавно, не
искам леглото ми да започне да скърца, после прекосявам стаята на пръсти, без да бързам,
внимавам да не се ударя в някое легло. Стигам до отворената врата и се втурвам през коридора
към компютърната стая. Издърпвам стола и включвам компютъра.
Не ме свърта на едно място, докато чакам компютърът да загрее, и надничам в коридора да
видя дали някой не ме е проследил. Най-после мога да изпиша уебадреса и екранът побелява,
после в центъра на страницата се появяват контурите на две снимки, заобиколени от текст.
Водещото заглавие е с удебелени черни букви, твърде размазани, за да се четат. Сега пък две
снимки — чудя се какво ли се е променило от предишния ми опит да проверя. И ето, най-накрая
всичко застава на фокус:
МЕЖДУНАРОДНИ ТЕРОРИСТИ?
Джон Смит с квадратната си челюст, раздърпана тъмноруса коса и сини очи изпълва лявата
страна на екрана, докато баща му — или по-вероятно сепанът му — Анри, заема дясната
половина. Това обаче не е снимка, а черно-бяла скица, изпълнена с молив от художник.
Пропускам подробностите, които вече знам — разрушеното училище, петте смъртни случая,
внезапното им изчезване — и стигам до горещата новина, която тече в момента:
В странен обрат на събитията следователите от ФБР днес откриха предполагаеми
инструменти на професионален фалшификатор. Средства, които обикновено се използват за
изработване на документи, бяха намерени в къщата, наета от Анри и Джон Смит в Парадайс,
щата Охайо, по-точно в кухина под дъските в спалнята. Това кара водещите следствието да
предполагат евентуални връзки с тероризма. Създавайки истински хаос сред населението на
Парадайс, Анри и Джон Смит вече се разглеждат като заплаха за националната сигурност, като
бегълци от закона и следователите търсят всякаква информация, която да доведе до тяхното
местонахождение.
Превъртам обратно към лицето на Джон и щом вторачвам поглед в очите му, ръцете ми
започват да треперят. Очите му — дори на тази скица, в тях има нещо познато. Откъде другаде
можех да ги познавам, ако не от едногодишното пътуване, довело ни тук? Вече никой не може
да ме убеди, че той не е един от останалите шестима гардове, които са все още живи в този чужд
свят.
Облягам се назад и издухвам бретона от очите си, иска ми се аз самата да можех да тръгна да
търся Джон. Разбира се, Анри и Джон Смит са способни да се измъкнат от полицията, та нали
вече единайсет години се укриват, точно както ние с Аделина. Но как изобщо мога да се
надявам, че точно аз ще го открия, когато всички са по петите му? Може ли изобщо някой от
нас да се надява, че някога ще се съберем?
Очите на могадорианците са навсякъде. Нямам представа как е бил открит номер едно или
номер три. Мисля обаче, че могадорианците са локализирали номер четири по негово или нейно
съобщение в един блог. Бях открила това съобщение и цели петнайсет минути седях и мислих
как да отговоря най-добре без да се издам. Само по себе си неясно, посланието беше прекалено
очевидно за онези от нас, които го търсеха: Деветима, сега вече осмина. Останалите, там ли
сте? Съобщението беше поствано от акаунт на името на Две. Пръстите ми докоснаха
клавиатурата и написах бърз отговор и тъкмо да натисна бутона за изпращане, когато
страницата се обнови — някой друг беше отговорил първи.
Ние сме тук — пишеше там.
Зяпнах втрещена. Тези две кратки послания ме изпълниха с надежда, но точно когато
пръстите ми вече бяха изписали друг отговор, около глезените ми се появи ярко сияние и
цвърчене от горяща плът достигна слуха ми. То бе последвано мигновено от разкъсваща болка,