друг. Раната между показалеца и средния пръст се затваря, виждам как двете счупени кокалчета
на пръстите й се изправят и оздравяват. Елла свива ръка и я отпуска.
Направих това, за което съм призвана от Лориен, а то е да оправям всякакви вреди, нанесени
върху онези, които не ги заслужават.
Елла обръща глава надясно и поглежда ръцете ми, обвити около китката й.
— Вече си добре — казвам. — Дори отлично.
Тя повдига глава от пода и се подпира на лакти. Притеглям я към себе си.
— Ние сме от един отбор — прошепвам в ухото й. — Грижим се една за друга. Благодаря ти,
че се опита да ми помогнеш.
Тя кима. Притискам я силно към себе си, после я пускам. Оглеждам се за момичетата, и
четирите са в безсъзнание, но дишат. От нишата в нефа виждам да стърчи краят на сандъка.
— Толкова се гордея с теб, че намери сандъка! Дори не можеш да си представиш колко съм
горда — казвам. — Нека го вземем утре сутринта, след като си починем малко.
— Сигурна ли си? — пита Елла. — Мога да се покатеря обратно и да го взема.
— Не, не. Иди в банята да се измиеш, аз идвам след малко.
Когато тя най-после изчезва от погледа ми, вдигам очи към сандъка. Концентрирам се и го
спускам бавно до краката си. Сега само трябва да накарам Аделина да го отворим.
Глава 17
Когато нахлувам през горящата врата и се приземявам върху разтапящия се кафяв мокет на
хола, в главата ми се блъскат няколко мисли. Сам. Писмото на Анри. Сандъкът. Тленните
останки на Анри. Обгръщам се умишлено с пламъци, за да мога да се придвижвам лесно от стая
в стая.
— Сам? — крещя. — Къде си, Сам?
Зад хола цялата задна стена на къщата гори. Въпрос на минути е сградата да се срути.
Стрелкам се из спалните, викам името на Сам. Вратата на банята избухва, когато я изритвам.
Проверявам в кухнята, в трапезарията и точно когато съм на път да проверя още веднъж хола,
поглеждам през прозореца и виждам до ръба на басейна сандъка, а до него купчинка от някои от
нещата ни, между които лаптопът, кутията от кафе с праха на Анри и неотвореното писмо. По
средата на басейна нещо малко се появява и изчезва, това е главата на Сам. Той ме вижда и
размахва ръце.
С трясък минавам през прозореца и прекатурвам грила, когато се сгромолясвам върху него.
Скачам в басейна, пламъците около мен започват да съскат и се превръщат в сивкавочерен дим.
— Добре ли си?
— Май… май да — отговаря той.
Измъкваме се от водата и заставаме до нещата, които Сам е успял да спаси.
— Какво се случи?
— Те са тук, човече. Те са тук, няма съмнение. Могадорианците.
В момента, в който той казва това, започва да ми се повдига. Челюстта ми затреперва. Сам
продължава:
— Видях ги на предния прозорец и, бам, в следващия момент къщата пламна. Грабнах
каквото можах…
Върху покрива се чува някакво движение. Между надигащите се пламъци виждам огромен
могадорианец разузнавач с черен шлифер, шапка и слънчеви очила. Крачи надолу по ската на
покрива и с всяка измината крачка краката му потъват в размекналите се плочки. Държи дълъг
сияещ меч.
Коленича и хващам катинара на сандъка, който поддава под горещата ми длан. Отмествам
кристалите от дъното и грабвам камата с диамантеното острие. Танцуващите пламъци на
къщата се отразяват в острия му ръб. За моя изненада дръжката се удължава и се увива около
дясната ми ръка до китката.
— Отстъпи назад — казвам на Сам.
Разузнавачът стига до металната стряха на срутващия се покрив, спуска се на двора и
краката му напукват бетона, щом се приземява. Пори въздуха с меча, който оставя огнена
пътека след себе си. Овладявам дишането си и мислено си повтарям тренировката от миналата
седмица.
В един миг се изтласквам напред с крака, могадорианецът изревава, втурва се срещу мен, а
шлиферът му се издува зад него. Оглеждам се в очилата му секунда преди мечът му да разсече
тялото ми. Извивам се назад и не ме уцелва, но когато се изправям, попадам в огнената пътека,
оставена от меча. Болка пронизва врата ми и плъзва към кръста. Изблъскан съм назад в басейна.
Щом главата ми изплува, виждам, че Сам заема нападателна позиция срещу разузнавача.
Голите му ръце са разтворени високо нагоре, мести раменете си наляво-надясно.
Могадорианецът се хили, пуска меча върху бетона и започва да имитира бойната поза на Сам.
Преди да успея да се измъкна от басейна и да помогна, Сам премества тежестта върху левия си