крак, а с десния описва кръг назад. Подгизналата му дясна обувка се връща обратно с въртеливо
движение и се забива в лицето на могадорианеца със сила, която го залюлява и той отстъпва
назад.
Замаян, разузнавачът вдига от земята светещия меч. Аз излизам от басейна, преди той да
успее да стигне до Сам. Вдигам камата и блокирам спускащия се меч. Остриетата се докосват и
тогава избухва кълбо от светлина, толкова ярко, че за миг оставам заслепен. Щом светлината
намалява, мечът на могадорианеца се чупи точно на мястото на сблъсъка с камата ми.
Възползвам се от момента на изненада и забивам острието на камата в гърдите му с рязко
движение надолу. Могадорианецът се превръща в пепел, която покрива краката ми.
Къщата най-накрая се срутва — дървени греди се трошат и летят във всички посоки,
прозорци пукат и изхвърчат от стените, покривът се сплесква отгоре й като книга с разкъсан
гръб. Появява се буреносен облак, небето се разцепва на две от светкавица, която пада точно от
другата страна на къщата.
— Трябва да отидем при Шест — крещи Сам.
Той е прав — близостта на светкавицата може да означава само едно — тя се намира в
разгара на битка. Или в края й. Със свободната си ръка вдигам сандъка и го запращам над
тухлената стена на задния двор, след като съм се уверил, че теренът е чист. Сам ми подхвърля
останалите неща и аз го изтеглям върху циментираното било на стената. Скачаме и се
претъркулваме върху влажната трева зад стената. Скриваме всичко зад един гъст храсталак, на
бегом заобикаляме къщата и стигаме до предния двор.
По средата на алеята, само на няколко стъпки от колата ни, Шест е заклещила в ключ
главата на един от могадорианците, мускулите на ръцете й пулсират от натиска. Други двама от
тях се приближават. Този отляво насочва дълга цилиндрична тръба право към мен и зелена
светлина ме блъска назад. Не мога да дишам. Не мога да виждам. Претъркулвам се във високата
трева и усещам горещината, идваща от къщата.
Когато успявам да отворя очи, над мен е застанал онзи с тръбата. Постепенно краката и
ръцете ми си възвръщат чувствителността, дишането ми се нормализира. Дръжката на камата
все още е увита около дясната ми ръка. Разузнавачът наглася някакво копче на тръбата —
навярно сменя командата от „зашеметяване“ на „ликвидиране“ — и стъпва върху китката на
дясната ми ръка. Мъча се да извъртя краката си нагоре и над мен. Те обаче не реагират както на
мен ми се иска, все още мудни от парализиращия удар, който претърпях. Цевта на тръбата е
фиксирана между очите ми и се сещам за револвера, който Шест насочи към пияницата само
преди час. Това е краят — мисля си. — Мисията на могадорианците е успешна. Номер четири
— елиминиран. Напред към номер пет.
Гледам как в тръбата безброй светлини оживяват и се завихрят, докато не се превръщат в
едно цяло; и точно когато могадорианецът слага пръст върху спусъка, Бърни Косар го стиска с
челюсти за бедрото. За секунди разузнавачът над мен се разклаща, мълния отделя главата от
тялото му и тя се претъркулва в тревата до мен. Носовете ни се докосват и главата му се
превръща в купчина пепел, а аз се мъча да не я вдишвам. Тялото над мен рухва и покрива
дънките ми с пепел.
— Хайде, ставай вече! — изкрещява Шест, която изведнъж се оказва на същото място, на
което преди малко стоеше могадорианецът.
Сам също се надвесва над мен, лицето му е строго и мръсно.
— Трябва да тръгваме веднага, Джон!
Звукът от сирени пронизва нощта. Някъде на километър и половина, а може би и по-близо.
Бърни Косар лиже лявото ми слепоочие и скимти.
— Какво стана с третия? — шепна аз.
Шест поглежда към Сам и кима с глава към него.
— Отнех му меча и го наръгах. Беше най-страхотният миг в живота ми — казва той.
Шест ме премята през раменете си и ме захвърля на задната седалка на СУВ-а. Бърни Косар
се намества върху пищялите ми и ближе безжизнената ми лява ръка. Сам взема ключовете и
сяда зад волана, а Шест прибира нещата ни в колата. Веднага щом излизаме на магистралата и
вече не чувам сирените, успявам да се отпусна и да съсредоточа вниманието си върху дясната си
ръка. Дръжката на камата се преобразува и се оттегля от кокалчетата и китката ми. Пускам я на
пода в нишата за краката.
След четвърт час Шест казва на Сам да отбие от пътя и със стържещ звук спираме на
осветения паркинг на затворена закусвалня. Тя изскача навън още преди колата да е спряла