напълно и оставя вратата отворена.
— Помогни ми! — заповядва тя.
— Шест, не искам да се правя на кретен точно в този момент, но наистина не мога да движа
ръцете и краката си.
— Давай, пич, просто пробвай! Трябва да се отървем от преследвачите. Иначе си мъртъв.
Помисли си хубавичко.
Правя усилие и успявам да седна, усещам как кръвта циркулира към краката ми. Изпълзявам
от колата и се клатушкам наоколо в изгорелите си дрехи, без да имам представа как точно
трябва да й помагам.
— Намери бръмбара — казва тя. — Сам, не гаси колата.
— Слушам — отговаря той.
— Да намеря какво? — питам.
— Те използват бръмбари, за да проследяват колите ни. Повярвай ми. Точно така направиха
при нас с Катарина.
— Как изглежда?
— Нямам представа. Нямаме никакво време, така че търси бързо.
Напушва ме смях. Точно в този момент няма нещо на света, което да мога да направя бързо.
Въпреки това, докато Шест търчи около колата, аз коленича бавно и успявам да пропълзя под
нея и да осветя шасито с дланите си. Бърни Косар започва да души, тръгва от задната броня на
колата и се движи напред. Забелязвам го почти веднага — малък кръгъл предмет, с диаметър, не
по-голям от два и половина сантиметра, закрепен към пластмасовото покритие на резервоара.
— Открих го — провиквам се и го отскубвам.
Измъквам се изпод колата и все още по гръб подавам устройството на Шест. Тя бързо го
изучава и го пуска в джоба си.
— Няма ли да го унищожиш?
— Не — отговаря ми тя. — Провери още веднъж. Трябва да сме сигурни дали няма още
бръмбари.
Пропълзявам отново под колата, ръцете ми светят, оглеждам я внимателно от задната й част
чак до предната. Не откривам нищо.
— Сигурен ли си? — пита ме тя, докато се изправям.
— Да.
Качваме се в колата и потегляме. Два часа сутринта е и Сам се отправя на запад. Следва
инструкциите на Шест и поддържа скорост между сто и четирийсет и сто и петдесет километра
в час, но полицията продължава да ме притеснява. След петдесетина километра Сам се
прехвърля на една от междущатските магистрали и се насочва на юг.
— Почти стигнахме — съобщава ни Шест.
След по-малко от два километра тя казва на Сам да излезе от междущатския път.
— Спри! Точно тук, спри!
Сам натиска спирачките до камион с полуремарке с включен двигател, чийто собственик
налива бензин. Шест става невидима, слиза от колата, като оставя вратата открехната.
— Какво прави? — пита Сам.
— Не знам.
След секунди вратата се затръшва. Шест се материализира отново и казва на Сам да ни
върне обратно на магистралата, но да кара на север. Поуспокоила се е, вече не стиска таблото до
побеляване на кокалчетата на ръката си.
— Какво сега, ще ме караш да те питам какво направи? — казвам.
Тя поглежда назад.
— Този камион пътува за Маями. Пъхнах проследяващото устройство на ремаркето отдолу.
Надявам се да изгубят няколко часа, докато го проследяват на юг, а ние ще се движим на север.
Клатя глава.
— Доста интересна нощ ще има шофьорът.
Подминаваме отклоненията към Окала и Шест казва на Сам да излезе от междущатската
магистрала и да спре на общия паркинг зад една редица магазинчета на няколко минути от нея.
— Тази нощ ще спим тук — казва Шест. — Всъщност ще се редуваме.
Сам отваря вратата, обръща се настрани и провесва краката си от колата.
— Хей, приятелчета? Май трябваше да ви го спомена по-рано. Тъй де, накълцаха ме лошо,
започва да ме боли силно и май ще припадна.
— Какво? — изхвърчавам от автомобила и заставам пред него.
Той дърпа нагоре мръсния десен крачол на дънките си и над коляното му се вижда рана,
малко по-малка от кредитна карта, но навярно дълбока към два и половина сантиметра.
Засъхнала и прясна кръв покриват коляното и пищяла му.
— За Бога, Сам! — казвам. — Кога се случи?
— Точно преди да отнема меча на могадорианеца. Всъщност измъкнах го от крака си.
— Добре, хайде, слизай от колата — казвам аз. — Слизай долу.
Шест пъха глава под мишницата на Сам и му помага да стъпи на земята. Отварям отзад и
изваждам от сандъка лечебния камък.
— По-добре се хвани за нещо, човече. Това може да те… опари.
Шест му подава ръката си и той я хваща. Още щом натискам раната с камъка, се извива от
болка и всичките му мускули се стягат. По всичко личи, че ще припадне. Кожата около раната
побелява, след това почернява, после става яркочервена като кръв и аз веднага съжалявам, че се