Стремях се да ти създам колкото е възможно по-нормален живот на Земята. Сигурен съм, че
подобна идея ще ти се стори смешна, но да узнаеш цялата истина щеше да прибави огромен
стрес към и без това напрегнатия период от време, който изживяваше. Откъде да започна? Баща
ти се казваше Лирен. Беше смел и силен, изживя живота си почтено и целеустремено. Вече
знаеш от виденията си за войната, че той не измени на себе си до самия край, дори когато
знаеше, че тази война не може да бъде спечелена. На това се надява всеки един от нас — да
умре, запазвайки достойнството си, да умре честно и доблестно. Да умрем с мисълта, че сме
направили всичко възможно. Това беше твоят баща. Всичко това си и ти, дори и да не го вярваш.
Изправям се и се облягам плътно на таблото на леглото, препрочитам отново и отново името
на баща ми. Буцата в гърлото ми се уголемява до камък. Иска ми се Сара да е тук, да ме подканя
да продължавам да чета, склонила глава на рамото ми. Съсредоточавам погледа си върху
следващия абзац.
Когато беше съвсем малък, баща ти идваше при нас дори когато това не беше необходимо.
Той те обожаваше и можеше да седи с часове и да гледа как играеш в тревата с Хадли (чудя се
дали вече си разкрил истинската самоличност на Бърни Косар?). И макар да съм сигурен, че не
помниш много от онези ранни години, мога спокойно да кажа, че ти беше едно щастливо дете.
За кратък период от време имаше детството, което всички деца заслужават, но не всички
получават.
С баща ти прекарвах доста време, но срещнах майка ти само веднъж. Казваше се Лара и
подобно на баща ти беше сдържана и може би дори леко стеснителна. Казвам ти това сега,
защото искам да знаеш кой си и кои са родителите ти. Произхождаш от обикновено семейство,
със скромни средства, и истината, която винаги съм искал да споделя с теб, е, че не напуснахме
Лориен, защото просто бяхме там онзи ден. Това, че се намирахме на космодрума, не беше
чиста случайност. Бяхме там, защото още щом започна нападението, Съветът на гардовете се
събра и реши да ви заведем на космодрума. Мнозина жертваха живота си тогава. Трябваше да
бъдете десетима, но, както вече знаеш, само деветима успяха.
Сълзи замъгляват погледа ми. Плъзгам пръсти върху името на майка ми. Лара. Лара и Лирен.
Питам се какво ли е било лориенското ми име, дали и то е започвало с буквата Л. Питам се
дали, ако не беше войната, щях да имам сестричка или братче. Толкова много неща ми бяха
отнети.
Когато вие десетимата се родихте, Лориен разбра, че притежавате силни сърца и воля, че сте
изпълнени със състрадание, и от своя страна ви посвети в ролите, които бяхте призвани да
приемете — ролите на изконните десетима старейшини. Това означава, че с времето онези от
вас, които оцелеят, ще израснат много по-силни от всичко, което планетата ни Лориен някога е
виждала, много по-силни дори от най-първите старейшини, от които получихте вашите
наследства. Могадорианците го знаят и са силно изнервени, затова сега ви преследват така
настървено. Вече са отчаяни и са наводнили тази планета с шпиони. Никога не ти казах
истината, защото се страхувах, че това може да те провокира и ти да пренебрегнеш
надвисналата заплаха и да се отклониш от правия път. А опасностите, които те дебнат
отвсякъде, са прекалено много, за да рискувам. Моля те настойчиво… стани силен, извиси се до
ролята, за която си призван, и тогава открий останалите. Онези от вас, които останете, все още
можете да спечелите тази война.
Последното нещо, което трябва да ти кажа, е, че не се преместихме в Парадайс случайно.
Твоите завети се бавеха и започвах да се тревожа. Тревогата ми прерасна в тотална паника, щом
се появи третият ти белег — знаех, че ти си следващият. Тогава реших да открия единствения
човек, който навярно държеше ключа към намирането на останалите.
Когато пристигнахме на Земята, деветима представители на човешката раса ни очакваха. Те
разбираха ситуацията, в която се намирахме, както и че беше наложително да се разпръснем. Те
бяха наши съюзници и последния път, когато бяхме тук, а това беше преди петнайсет години, на
всеки от тях беше дадено предавателно устройство, което се включваше само ако влезеше в
контакт с някой от нашите кораби. Те бяха там онази нощ, за да ни напътстват при прехода ни
от Лориен към Земята, за да ни помогнат да започнем отначало. Никой от нас не беше идвал тук
преди това. Когато слязохме от кораба, те ни раздадоха по два чифта дрехи, пакет с инструкции,