които да ни помогнат да разберем порядките на планетата, както и късче хартия с изписан
върху нея адрес. Адресите бяха място, от което да започнем, а не да живеем, и никой от нас не
знаеше къде отиват останалите. Нашият адрес ни заведе до малък град в Северна Калифорния.
Беше приятно, спокойно място, на петнайсет минути от брега. Там те научих да караш колело,
да тичаш с хвърчило и на някои по-прости неща — като например да си връзваш връзките на
обувките, което първо аз самият трябваше да усвоя. Останахме там шест месеца и после поехме
по пътя, по който знаех, че трябваше да вървим.
Човекът, който ни посрещна, нашият водач, беше оттук, от Парадайс. Потърсих го, защото
отчаяно исках да разбера накъде бяха тръгнали останалите. Ала щом пристигнахме, навярно
бяха паднали черните звезди, защото човека вече го нямаше. Този човек, който ни посрещна
през първия ни ден тук, който ни даде пътеводителя за земните порядки, които да следваме,
човекът, който ни настани в началото, се казваше Малкълм Гууд. Бащата на Сам.
Това, което искам да кажа, Джон, е, че Сам беше прав. Вярвам, че баща му е бил отвлечен.
Заради Сам силно се надявам, че той все още е жив. И ако Сам още е с вас, моля те, предай му
тази информация, надявам се той да намери някаква утеха в нея.
Стани какъвто си призван да бъдеш, Джон. Стани силен и могъщ и никога, нито за миг не
забравяй нещата, които си научил досега. Бъди благороден, уверен и смел. Живей с
достойнството и доблестта, които си наследил от баща си, слушай сърцето и волята си, така
както Лориен се уповава на тях до ден-днешен. Никога не губи вяра в себе си, никога не губи
надежда и помни — дори когато светът ти поднесе най-лошото и ти обърне гръб, винаги има
надежда.
И съм сигурен, че някой ден ти ще се върнеш у дома.
С любов,
Твой приятел и сепан,
А.
Кръвта пулсира в ушите ми и независимо от това, което Анри е написал, сърцето ми говори,
че ако бяхме напуснали Парадайс, когато той настояваше, все още щеше да е жив. Все още
щяхме да сме заедно. Той дойде в училището, за да ме спаси, защото това беше негов дълг и
защото ме обичаше. А сега него го няма.
Поемам си дълбоко дъх, избърсвам лицето си с опакото на ръката и излизам от стаята.
Макар и с ранен крак, Сам настоя да се настани на втория етаж, дори когато двамата с Шест му
предложихме ние да се сме горе. Изкачвам стълбите и чукам на вратата му. Влизам и запалвам
лампата до леглото му, виждам старите очила на баща му върху тоалетката. Сам се размърдва.
— Сам? Ей, Сам. Съжалявам, че те будя, но има нещо много неприятно, която трябва да
знаеш.
Това привлича вниманието му и той отхвърля одеялото.
— Казвай де!
— Първо трябва да ми обещаеш, че няма да се ядосаш. Искам да знаеш, че допреди малко и
аз нямах никаква представа за това, което ще ти кажа. И каквито и да са били причините Анри
да не ти го каже лице в лице, трябва да му простиш.
Той се плъзва назад по матрака, докато гърбът му се опира на таблото на леглото.
— По дяволите, Джон! Казвай вече!
— Обещай ми.
— Добре де, обещавам.
Подавам му писмото.
— Трябваше да го прочета по-рано, Сам. Съжалявам много, че не го направих.
Излизам от стаята и затварям вратата, за да му осигуря уединението, което заслужава. Не
съм сигурен как ще реагира. Няма начин да разбереш как човек ще приеме отговора на въпроса,
който си е задавал през по-голямата част от живота си, на въпроса, който го е преследвал
непрекъснато.
Слизам по стълбите и се измъквам през задната врата заедно с Бърни Косар, който хуква към
гората. Сядам върху масата за пикник. Виждам дъха си в студения февруарски въздух. Мракът е
прогонен на запад, а утринната светлина аленее от изток. Гледам луната, която е изтъняла
наполовина, и се чудя дали и Сара не я гледа, а може и някой от останалите да е вперил поглед в
нея. Аз и останалите петима, все още живи, сме предопределени да поемем ролите на
старейшините. Все още не мога да проумея изцяло какво означава това. Затварям очи и вдигам
лице към небето. Стоя неподвижен до момента, в който вратата се плъзга и се отваря зад мен.
Обръщам се, очаквам да видя Сам, но там стои Шест. Тя се покатерва върху масата за пикник и
се намества до мен. Усмихвам й се леко, ала тя не ми отвръща.
— Чух те, че излизаш тук. Наред ли е всичко? Вие какво, карахте ли се със Сам? — пита тя.