Шест кръстосва ръце и поглежда през прозореца на седалката до шофьора.
— Няма да ти кажа, първо пробвай с нормални момичешки имена. Орел, а? Имай ми малко
уважение.
— Какво толкова? Ако имах възможност, бих се казвал Орел — отговаря Сам. — Орел Гууд.
Звучи страхотно, нали?
— Звучи като марка кашкавал — отвръща Шест.
Всички се засмиваме.
— Добре тогава. Какво ще кажеш за Рейчъл? — пробва се Сам. — Или може би Бритни?
— Ъ, гадно — мръщи се тя.
— Добре. Ребека? Клеър? Охо, сещам се. Бевърли?
— Ти си ненормален — смее се Шест и удря Сам по бедрото.
Той започва да вие и да търка мястото с престорено усърдие. После й връща удара и забива
на два пъти кокалчетата на пръстите си в десния й бицепс, а тя се преструва, че я боли много.
— Казва се Марън Елизабет — обаждам се аз. — Марън Елизабет.
— Ох, ти го издаде! — казва Сам. — Тъкмо щях да кажа Марън Елизабет.
— Да, бе — казва тя.
— Аз бях, аз познах, аз познах! Марън Елизабет е страхотно име. Искаш ли да ти викаме
така? Четири се казва Джон, нали така, Четири?
Почесвам Бърни Косар по главата. Мисля, че няма да мога да свикна да го наричам Хадли, но
може би ще успея да се обръщам към Шест с Марън Елизабет.
— Според мен трябва да си избереш човешко име — казвам. — Ако не е Марън Елизабет,
тогава някое друго. Искам да кажа, поне за пред непознати.
Всички се умълчаваме, аз протягам ръка назад, бъркам в сандъка и изваждам кадифената
чантичка, в която е слънчевата система на Лориен. Слагам шестте планети и слънцето върху
дланта си и ги наблюдавам как се завъртат във въздуха и оживяват. Щом планетите започват да
обикалят около слънцето, откривам, че мога мислено да намалявам яркостта на сиянието им.
Нарочно се вглъбявам в тях и успявам да забравя само за няколко мига, че може би скоро ще
видя Сара.
Шест се обръща да види слънчевата система с намалена яркост пред гърдите ми и накрая
казва:
— Не знам, все още ми харесва името Шест. Казвах се Марън Елизабет, когато бях друга
личност, а точно сега Шест ми се струва най-подходящо. Ако някой попита, може да кажем, че е
съкращение от нещо.
Сам я поглежда:
— От какво? От шейсет?
Изваждам седем чаши и слагам чайника на печката. Чакам водата да заври и с опакото на
метална лъжица смачквам на фин прах три от хапчетата, които откраднах от майката на Ектор.
Елла е застанала до мен и ме наблюдава както обикновено, когато е мой ред да приготвям
вечерния чай за сестрите.
— Какво правиш? — пита тя.
— Нещо, за което сигурно ще съжалявам — отговарям. — Но трябва да го направя.
Елла изглажда върху масата парче смачкан лист хартия и поставя върха на молива върху нея.
На бърза ръка прави идеална рисунка на седемте чаши за чай, които съм подредила една до
друга. От това, което мога да измъкна от нея, разбирам, че се е запознала с някаква двойка мъж
и жена в кабинета на сестра Лусия, които й казали, че имат „много любов за раздаване“. Нямам
представа колко дълго е продължила срещата, но Елла ми казва, че утре щели да дойдат пак.
Знам какво означава това и разливам по чашите врялата вода от чайника колкото се може по-
бавно. Така се опитвам да удължа времето, прекарано с нея.
— Елла, колко често мислиш за родителите си? — питам я.
Кафявите й очи се разширяват.
— Днес ли?
— Да, днес или който и да е друг ден?
— Не знам… — казва тя провлечено. След кратка пауза добавя: — Милион пъти?
Навеждам се да я прегърна и не знам дали защото изпитвам огромно съжаление към нея, или
защото ми е жал за самата мен. Моите родители също са мъртви. Жертви на една война, която аз
трябва да продължа някой ден.
Изсипвам стритите хапчета в чашата на Аделина, съжалявам, че се налага да я упоявам.
Нямам друг избор. Тя може да си стои със скръстени ръце и да чака смъртта, щом така
предпочита. Аз обаче отказвам да отстъпя или да се оставя да бъда победена, без да се бия, без
да направя всичко, което е по силите ми, за да оцелея.
С клатещ се в ръцете ми поднос оставям Елла на масата и започвам обиколката си. Раздавам
чашите чай една по една из сиропиталището. Завеждат ме в крилото на сестрите, за да дам чая
на Аделина, и аз внимателно подбутвам чашата й най-отпред. Тя я взема и ми кимва учтиво.
— Сестра Камила не се чувства добре тази вечер и ме помолиха да я заместя и да спя при
децата.
— Добре — отговарям.
Претеглям възможностите, които ми дава това, че двете с нея ще бъдем в една и съща стая