придобива размерите на баскетболна топка. Новообразуваното кълбо се върти, сякаш има ос, и
произвежда толкова ярка светлина, че за миг оставам заслепен. После яркостта постепенно
намалява, отделни части от повърхността на кълбото се издигат и спускат, докато накрая се
получава точно копие на Земята с всичките седем континента, всичките седем морета.
— Това не е ли…? — пита Сам. — Прилича ми на Земята.
Планетата се върти близо до главата ми и на третото или четвъртото завъртане забелязвам
една точица пулсираща светлина.
— Хей, виждате ли тази светлинка? — питам. — Прилича ми на Европа.
— Ами да — съгласява се Сам.
Изчаква още едно завъртане на кълбото и присвива очи:
— Май е някъде в…? В Испания или Португалия? Някой може ли да стигне лаптопа? Бързо.
Не откъсвам очи от кълбото и от малката пулсираща светлина, търся с ръка зад себе си и
накрая напипвам лаптопа. Подавам го на Шест, а тя го предава на Сам. Той поглежда към
кълбото, което се рее над задната седалка, изписва нещо и поглежда:
— Ами, определено това е в Испания и, изглежда, е близо до… Ами по всичко личи, че най-
близкият град се нарича Леон. Но градът се пада леко встрани. Със сигурност гледаме
планинската верига Пикос де Еуропа. Някой да е чувал за нея?
— Изобщо не съм чувал подобно нещо — казвам.
— Аз също — добавя Шест.
— Възможно ли е това да е нашият кораб? — питам.
— Няма начин, не и в Испания. Е, поне силно се съмнявам — казва тя. — В смисъл, ако това
е нашият кораб, защото точно сега започна да свети, да ни показва къде е? Няма логика. Пък и
ти досега си ги гледал тези сфери, колко пъти?
— Десетина — отговарям. — Навярно и повече.
Сам обгръща с ръце облегалката си за глава и повдига вежди:
— Точно така. Изглежда, нещо току-що ги е активирало.
Двамата с Шест се споглеждаме.
— Това определено може да е някой от останалите — казва Сам.
— Не е изключено — съгласява се Шест. — А може и да е капан.
Тя поглежда към Сам:
— Имаше ли някакви подозрителни новини от Испания?
Той клати глава.
— Не и допреди пет часа. Но сега пак ще проверя — започва да блъска по клавиатурата.
— Нека да се отклоним от главния път, преди някой да е забелязал как в колата се носи
светеща планетата Земя — казвам. — Дяволски близо сме до Парадайс, нали не сте забравили?
Аделина похърква и аз се чувствам виновна, но за първи път в живота си виждам
наследството, което е трябвало да получа преди години. Обикновени и скъпоценни камъни в
различни цветове, размери и форми. Чифт тъмни ръкавици и чифт черни очила, и двете
направени от материали, каквито никога досега не съм виждала. Има и малко клонче от дърво с
обелена кора, а под него някакво странно кръгло устройство със стъклени лещи и свободно
движеща се стрелка, прилича много на компас. Но най̀ ме заинтригува сияещ червен кристал. Не
мога да откъсна поглед от него, бавно протягам ръка и го вземам; топъл е и щипе дланта ми. За
секунда червената светлина заблестява ярко, после намалява силата си и започва да пулсира с
ритъма на дишането ми.
Кристалът става все по-горещ и по-ярък, започва да бучи глухо.
Изпадам в паника, мисля си нервно, че един от заветите ми е активирал лориенска граната.
— Аделина! — изкрещявам. — Събуди се! Моля те, събуди се!
Тя мръщи чело, а хъркането й се засилва. Със свободната си ръка я разтърсвам за рамото:
— Аделина!
Разтърсвам я по-силно, но изпускам кристала. Той подскача по каменния под на
камбанарията и се търкулва към вратата. Когато тупва от първото стъпало на второто, червената
светлина спира да пулсира. А щом стига четвъртото стъпало, хуквам да го гоня.
Сам стремглаво подкарва колата по неосветен и мръсен път. Кълбото не спира да се върти и
да бръмчи в лицето ми. Пулсиращата светлинка продължава да се опитва да ни каже нещо.
Спираме и Сам загася двигателя и фаровете.
— И така, приятели мои, мисля, че е някой от вашите — казва Сам и се обръща. — Това е
някой от номерата. И този номер е в Испания.
— Няма начин да знаем това — обажда се Шест.
Сам кимва към кълбото:
— Добре, вижте сега. Когато сте пристигнали, ви е било казано да стоите разделени един от
друг, нали така? Такова е било условието. Покривате се някъде и чакате да се развият заветите
ви, тренирате и така нататък. После какво става? Ами, събирате се заедно и се биете заедно.
Така че тази светлина там може би е сигнал, че трябва да се намерите с останалите, или, което е