Сам подскача нагоре-надолу близо до оградата. Едната си ръка е сложил върху устата, а
другата е издигнал в юмрук.
Единият тъмен прозорец на къщата светва в жълто. От покрива Бърни Косар изпуска два
дълги победни писъка. Не успявам дори да се замисля, когато Шест ме избутва напред. Вече съм
видим и слизам по стълбата в кладенеца. Шест върви след мен и дърпа капака над себе си,
почти го затваря. Включвам дланите си и виждам, че се намираме на височина от шест метра
над циментов под.
— А Сам? — прошепвам.
— Няма му нищо. Бърни Косар е там горе при него.
Стигаме пода и се оказваме в къс коридор, който завива наляво. Мирише на мухъл. Светя с
дланите си напред-назад, докато се движим по завоя; когато коридорът отново се изправя,
виждаме пред нас стая с отрупано бюро и стотици листове хартия, окачени по стените. Тъкмо
да се втурна вътре, когато светлините ми улавят дълъг бял предмет на прага.
— Това е… — започва Шест, но гласът й замира.
Не мога да помръдна. Това е огромна кост. Шест ме побутва напред и аз изваждам камата от
задния джоб.
— Първо дамите, моля — предлагам.
— Не и този път.
Завтичам се и прескачам костта. Незабавно осветявам стаята с длани. От устата ми се
изтръгва вик, когато забелязвам скелет, седнал подпрян на стената. Шест скача вътре и щом го
вижда, отстъпва назад и се препъва в бюрото.
Скелетът е висок над два метра и половина, с огромни стъпала и длани. Гъста руса коса пада
от върха на черепа му и стига до широките му плещи. От врата му виси син амулет, подобен на
моя.
— Това не е бащата на Сам — отбелязва Шест.
— Определено не е той.
— Тогава кой е?
Пристъпвам напред и изучавам амулета. Синият камък лоралит е малко по-голям от моя, но
всичко останало е същото. Зяпам го втрещено и ме обзема чувството, че съм свързан с него,
който и да е той.
— Не съм много сигурен, но мисля, че този е бил наш приятел — протягам ръка над главата
му, свалям амулета и го подавам на Шест.
Отиваме до бюрото. Не знам откъде да започна. Дебел слой прах покрива купищата хартия и
принадлежностите за писане. Написаното върху листовете хартия, забодени върху стената, е на
всеки друг език, но не и на английски. Разпознавам няколко лориенски числа, но това е всичко.
Бял таблетен компютър е поставен върху разнебитен дървен стол, вземам го, натискам с пръсти
черния му екран. Не се случва нищо.
Шест отваря горното чекмедже, пълно с още хартия, и когато хваща дръжката на второто
чекмедже, експлозия отгоре ни стряска. Дълга пукнатина пресича тавана на стаята и бетонът
поддава. Около нас започват да падат огромни парчета.
— Бягай! — изкрещявам.
С амулета около врата си Шест откъсва десетина листове от стената, а аз подпъхвам белия
таблет отзад на колана. Катерим се нагоре по стълбата и надзъртаме през цепнатината между
кладенеца и слънчевия часовник. Десетки могадорианци. Тлеещи пожари. Бърни Косар се е
превърнал в тигър с извити рога на овен. Между зъбите си е захапал ръка на могадорианец. Сам
го няма до оградата, няма го и сандъка ми.
Тъкмо да изскоча от кладенеца, когато Шест се изстрелва покрай мен сред торнадо от
облаци. Капакът на слънчевия часовник рязко се отмята назад. Тя препуска с пълна скорост през
група от петима могадорианци и ги запраща на другия край на двора. Измъквам се от кладенеца,
затварям го, а Шест грабва светещия меч на един от могадорианците, после става невидима.
Използвам телекинезата си и запокитвам към къщата трима въоръжени могадорианци,
застанали близо до кладенеца. Те избухват и се превръщат в гъста пепел. Обръщам се и на
задната врата виждам гол до кръста мъж с пушка в ръце. Зад него стои уплашена майката на
Сам по нощница.
Шест се материализира до двама могадорианци, които са се впуснали срещу мен със
светещите си оръжия, и ги посича с меча през вратовете. Чрез телекинезата си Шест хвърля
ръчната количка срещу друг могадорианец, превръщайки го в купчина пепел. Аз пък запращам
двама могадорианци един срещу друг, а Шест пронизва с бързо движение наведнъж други
трима. Бърни Косар скача в средата на двора и забива зъби в няколко могадорианци, които се
мъчат да се изправят.
— Къде е Сам? — изкрещявам.
— Тук съм!
Завъртам се и виждам Сам, който лежи по корем под обгорял храст. От главата му тече кръв.
— Сам! — провиква се майка му от вратата.