могадорианец, който се мъчи с някакво повалено дърво. Някъде от двайсет и повече метра
повдигам високо над земята дървото, изхвърлям го и принуждавам могадорианеца да се олюлее
и да падне с главата напред. Пробивам си път през някакви бурени и го намирам да лежи
неподвижен по корем. Виждам, че сандъкът не е у него. Наръгвам го два пъти с камата и го
убивам.
— Джон! — вика Сам в мрака. — Ей, пич?
Отново вдигам длан и осветявам наоколо и когато Сам пристига, оглеждам дърветата.
— Кажи ми, че си го взел!
— Още не — отговарям.
— Сандъка го няма — мърмори Сам.
— Надявам се Шест да е имала по-голям късмет от мен — протягам ръка назад, за да
измъкна белия таблет, и го показвам на Сам.
— Имаме обаче това.
Той го сграбчва от ръката ми.
— От кладенеца ли е?
— Това не е всичко, което открихме. Почакай само да ти кажа какво още… — внезапно
разпознавам мястото, където се намираме.
Спирам да се движа, спирам дори да дишам.
Сам ме сграбчва за рамото и казва:
— Ей, пич! Какво става? Усещаш ли нещо? Например, че някой току-що е отворил сандъка
ти?
Доколкото мога да кажа, сандъкът ми все още не е отворен. Чувството, което се надига в
мен, е нещо съвсем различно.
— Намираме се близо до къщата на Сара!
Глава 22
Вратата в дъното на кулата се отваря със скърцане и чувам стъпки. Долавям ехо от дишане.
Който и да е, ще е невъзможно да скрия упоената Аделина, котарака и сандъка, натъпкан с
извънземни оръжия и артефакти. Полека връщам в сандъка клончето и затварям капака. Завет
изпълзява до ръба на пода на камбанарията, присяда и поглежда надолу в мрака. Мълчим, но
изведнъж Аделина изхърква дълго и провлечено.
Стъпките по извитата стълба се забързват. Разтърсвам Аделина няколко пъти, за да я събудя.
Тя пада настрани.
Какво да правя? — питам безмълвно Завет.
Котаракът скача върху сандъка, после се връща обратно, но само за да мърка около краката
ми. Това определено не е отговор, обаче ми подсказва една идея. Навеждам се, слагам Завет
върху сандъка и се покатервам до единия от двата прозореца. Студеният въздух прониква през
пижамата ми и зъбите ми веднага започват да тракат. Стъпките се приближават.
Мисловно повдигам сандъка високо във въздуха, ноктите на Завет се впиват в капака за
безопасно приземяване. Навеждам се и пренасям по въздуха сандъка над мен и през прозореца.
Веднага след това го спускам внимателно върху заледената поляна десет етажа по-долу. Завет
скача от него и побягва в мрака. Пренасям и Аделина по въздуха над мен, нощницата й забърсва
главата ми, после внимателно я пускам до сандъка.
Стъпките вече се чуват силно. Прехвърлям крака навън през прозореца. Концентрирам се,
колкото мога в момента, и успявам да се издигна няколко сантиметра над студения камък.
Изхвърлям се навън срещу бушуващия вятър. Преди да се спусна по-ниско и по-далече от
кулата, виждам мустакатия могадорианец от кафенето да обикаля последния завой на стълбата
и с тежки стъпки да влиза в камбанарията.
Концентрацията ми поддава и се разпада на безброй късчета. Понасям се стремглаво надолу.
До мига, в който притискам ръце върху гърдите си и концентрирам мисълта си върху полет като
перце. Дясното ми коляно се приземява на косъм от треперещото тяло на Аделина.
Изпадам в паника. Трябва да се опитам да завлека някак си сандъка и Аделина до селото,
където да се скрием. Само че е тъмна нощ, ние сме по нощници, а там светят само няколко
прозореца. Или пък бързо да намеря място в сиропиталището, където можем да се скрием. На
могадорианеца ще му е нужно по-малко време да слезе от кулата, отколкото му е отнело да я
изкачи, но все пак трябва да извърви дългия коридор и да пробяга още едни стълби, за да стигне
до първия етаж. Пъхам глава през портата и щом виждам, че теренът е чист, премятам Аделина
върху сандъка и плавно ги понасям по въздуха към нефа. Мощта ми е почти на свършване, но
някак си успявам да събера достатъчно сили, за да напъхам сандъка, Аделина и моя милост в
дъното на проветривата, студена и влажна ниша, където е бил скрит сандъкът в самото начало.
Започвам да си мисля, че с отварянето на сандъка съм довела могадорианеца директно при
мен. Навярно червеното пулсиране на кристала, който изпуснах, е някакъв вид предавателно
устройство. Аделина със сигурност знае какво е то и какво трябва да се направи. За да преодолея