Сестра Дора пристъпва напред, но Аделина я грабва за ръката. Двете жени се гледат право в
очите.
— Ще разговарям за това със сестра Лусия. Ти ще бъдеш изхвърлена оттук толкова бързо, че
няма да имаш време да молиш за прошка.
— Вече казах, че напускам още тази сутрин. А иначе винаги ще мога да моля за прошка —
Аделина протяга ръка към Елла и тя я хваща.
Сестра Дора се колебае, но неохотно пуска ръката на Елла.
— Ще се моля не само Марина да ми прости, че й бях ужасен настойник, но ще се моля Бог
да прости и на вас, че сте забравили за какво сте тук — те продължават да се гледат в очите още
няколко секунди, преди сестра Дора да се врътне разсърдена и да напусне нефа.
Когато тя изчезва от погледа, а Елла е застанала с гръб към мен, аз се спускам на земята.
— Здравей, Елла — казвам.
— Марина! — тя се откъсва от ръката на Аделина, изтичва към мен и ме прегръща. — Къде
беше?
— Двете с Аделина трябваше да си поговорим насаме — казвам и се отдръпвам от нея.
Поглеждам към Аделина:
— Трябваше да разговаряме за нашето бъдеще.
Аделина присвива очи, поглежда към мръсната си нощница и се смущава.
— Марина, иди да си събереш нещата и сложи сандъка на някое сигурно място. Много скоро
си тръгваме.
Аделина излиза, Елла ме хваща за ръката и я стиска.
— Лошите хора бяха тук снощи, Марина.
— Знам, видях го. Затова напускаме — веднага щом изричам това, знам, че ще помоля
Аделина да вземем Елла с нас.
— Видях трима — прошепва Елла.
Ахвам:
— Трима?
— Бяха на прозореца снощи, гледаха към леглото ти.
По гръбнака ми полазват тръпки. Пращам сандъка отново в нишата и тичам към спалните.
Избягвам групичките момичета в коридора, които си шушукат за нещо, което се е случило в
селото.
— Бяха точно там — сочи тя към прозореца.
— Трима? Сигурна ли си?
Тя кимва:
— Да, те ме видяха как ги гледам от прозореца. После избягаха.
— Как изглеждаха? — питам.
— Високи, с много дълги коси. А палтата им стигаха до обувките — обяснява тя.
— С мустаци, нали? Имаха ли мустаци?
— Не съм сигурна. Не си спомням за никакви мустаци — отговаря Елла.
Объркана съм, но знам, че нямам много време, преди Аделина да се покаже с чанта, пълна с
нещата, които е натрупала през последните единайсет години. Побягвам да взема душ, когато
Ана Ли, едно от момичетата, ме спира по средата на пътя.
— Днес няма да учим. Миранда Маркес е била намерена тази сутрин удушена в училището.
Сядам потресена на леглото си. Миранда Маркес е тъмнокосо момиче, което живее в селото
и в часовете по испанска история седи до мен. Учителката ни сеньора Муньос често ни бърка,
тъй като Миранда е кльощава и висока като мен, а косата й е дълга като моята. Трябва ми
секунда, за да се досетя, че който и да е убил Миранда, навярно я е сбъркал с мен. Снощи някой
се е опитал да ме убие.
— Това е… това е много лошо — прошепвам.
Ана Ли продължава:
— Освен това чух една от сестрите да казва, че някои от жителите видели хора да летят във
въздуха и сега там е пълно с новинарски микробуси, които предават репортажи за случилото се.
Всичко се развива стремително. Могадорианците ме откриха. Откриха пещерата ми. Бях
безразсъдна по отношение на заветите си и очевидци са ни видели да излитаме с Аделина през
прозореца на камбанарията. Момиче от училището може би е мъртво заради мен и ние с
Аделина напускаме сиропиталището посред зима, без да има къде да отидем.
Вземам най-бързия горещ душ в живота си и изчаквам Аделина.
Глава 23
Няма да ходим при Сара — казва Сам и върви зад мен покрай гората. — Вече имаме този
таблет, твърде вероятно е това да е предавателят, който търсим, така че се връщаме да помогнем
на Шест.
Пристъпвам към него.
— Шест може да се оправи сама. Аз съм тук и Сара е тук. Обичам я, Сам, и ще я видя. Не ме
интересува какво казваш.
Сам отстъпва пред доводите ми, а аз продължавам към къщата на Сара. Сам казва:
— Наистина ли я обичаш, Джон? Или си влюбен в Шест? Коя от двете?
Извъртам се и осветявам лицето му с длан.
— Мислиш, че не обичам Сара?
— Е, хайде сега!
— Извинявай… — измънквам и свалям дланта си.
Той разтрива очи.
— Въпросът си остава, човече. Виждам как с Шест непрекъснато флиртувате, непрекъснато,
и го правиш пред очите ми. Знаеш, че я харесвам, и изобщо не ти пука. И отгоре на всичко ти