вече притежаваш най-горещото маце в Охайо.
— Не е вярно, пука ми — прошепвам.
— Пука ти за какво?
— Пука ми, че харесваш Шест. Но ти си прав — и аз я харесвам. Иска ми се да не беше така,
но я харесвам. Това е тъпо и жестоко спрямо теб, но не мога да престана да мисля за нея. Тя е
страхотна и толкова красива, тя е от Лориен, което е супержестоко. Но аз обичам Сара. И затова
трябва да я видя.
Сам ме сграбчва за лакътя.
— Не може, човече. Трябва да се върнем и да помогнем на Шест. Помисли си. Щом ни
чакаха у нас, тогава много повече от тях ще ни причакват у Сара.
Внимателно изтеглям лакътя си от хватката му.
— Ти видя майка си, нали? Видя я в задния двор?
— Да — въздиша той и се вторачва в обувките си.
— Ти видя майка си, аз трябва да видя Сара.
— Това не е толкова разумно, колкото си мислиш. Взехме предавателя, забрави ли? Затова
сме в Парадайс. Това е единствената причина.
Сам ми подава таблета и аз поглеждам празния му екран. Докосвам всеки сантиметър по
него. Опитвам с телекинеза. Държа го до челото си. Таблетът не се включва.
— Нека опитам аз — казва Сам.
Той бърника по таблета, а аз му разказвам за стълбата, за огромния скелет с амулета, за
бюрото и за стената, покрита изцяло с листове хартия.
— Шест грабна една шепа от тях, но май няма да можем да ги прочетем — казвам.
— Значи, татко е имал тайна подземна бърлога — Сам се усмихва за първи път от дълги
часове насам и ми връща таблета. — Той беше страхотен. Ще ми се да разгледам това, което
Шест е взела.
— Разбира се — казвам. — Веднага след като видя Сара.
Сам разперва ръце, изумен:
— Какво да направя, за да те накарам да промениш решението си? Само ми кажи.
— Нищо. Не можеш да направиш нищо, за да ме спреш.
За последен път бях в къщата й в Деня на благодарността. Спомням си, че вървях по алеята,
когато зърнах Сара, която ми махаше от предния прозорец.
— Здравей, красавецо — каза тя, когато отвори вратата, а аз се обърнах и погледнах през
рамо, сякаш съм решил, че говори на някого другиго.
В два през нощта всичко изглежда напълно различно. С тъмните прозорци, със затворените
врати на гаража къщата изглежда студена и пуста. Непривлекателна. Със Сам лежим по корем в
сенките на една постройка на ъгъла и нямам никаква представа как ще говоря с нея.
Изваждам от дънките си мобилния с предплатената карта, който отдавна държа изключен.
— Мога да й изпращам есемеси, докато се събуди.
— Това всъщност е много добра идея. Започвай веднага, за да можем да се махаме оттук.
Кълна се, Шест ще ни убие — или още по-лошо, тя може да бъде убита от ордите могадорианци,
докато ние си лежим в тревата в очакване на сцена от „Ромео и Жулиета“.
Включвам телефона и написвам: „Обещах, че ще се върна. Будна ли си?“
Броим до трийсет, след като съм изпратил текста, после пиша: „Обичам те. Тук съм.“
— Може да си помисли, че й погаждаш номер — прошепва Сам, след като сме изчакали още
трийсет секунди. — Кажи й нещо, което само ти знаеш.
Пробвам се: „Липсваш на Бърни Косар.“
Прозорецът й светва. Телефонът ми избръмчава за есемес: „Това наистина ли си ти? Ти си в
Парадайс?“
Отскубвам сноп трева, толкова съм развълнуван.
— Успокой се! — шепне Сам.
— Не мога.
Отговарям й: „Навън съм. Среща на площадката в пет?“
Телефонът ми веднага избръмчава: „Ще бъда там.“
Със Сам се крием зад контейнер за боклук в края на улицата, когато Сара стъпва върху
бетонната площадка. В мига, в който я виждам, оставам без дъх, преизпълнен с чувства. Тя е на
двайсетина метра от нас, с тъмни джинси и черно яке от полар. Бяла зимна шапка покрива
главата й, но се вижда дългата й руса коса, която докосва раменете й под слабия вятър.
Безупречната кожа на лицето й грее под самотната крушка на площадката и внезапно ми става
неловко, че целият съм в кал и пепел от могадорианците. Пристъпвам встрани от контейнера, но
Сам ме сграбчва за китката и ме дърпа обратно.
— Джон, знам, че ще ти е трудно — шепне той, — но след десет минути трябва да сме
обратно в гората. Говоря сериозно. Шест разчита на нас.
— Ще направя всичко по силите си — отговарям, без изобщо да се замислям в този момент
за последиците. Сара е там, а аз съм толкова близо, че практически усещам мириса на шампоана
й.
Наблюдавам как Сара обръща глава и ме търси. Накрая сяда върху една люлка и се усуква.
Въжетата над нея се обтягат. Тя започва да се върти бавно, а аз заобикалям площадката, спирам