на Лориен?
— Не знам — казвам накрая. — Парадайс е единственото място, където бих искал да съм в
момента, а ти си единственият човек, с когото искам да бъда занапред. Но ако някак си успеем
да разгромим могадорианците, тогава, да, ще трябва да се върна на Лориен. Обаче не знам кога
ще бъде това.
Телефонът на Сара избръмчава в джоба й, тя го изважда наполовина, за да провери екрана.
— Кой ти пише толкова късно? — питам я.
— Емили. Може би трябва да се предадеш и да им кажеш, че не си терорист. Не искам да те
губя отново и отново, Джон.
— Чуй ме, Сара. Не мога да се предам. Не мога да седя в полицейското управление и да се
опитвам да обяснявам как цялото училище беше разрушено и как петима души бяха убити. Как
бих могъл да им обясня за Анри? А документите, които откриха в къщата ни? Не мога да
допусна да бъда арестуван. Искам да кажа, Шест ще ме убие на мига, ако знае, че разговарям
тук с теб.
Сара подсмърча и изтрива сълзите си с опакото на ръцете.
— Защо Шест ще те убива, ако знае, че си тук?
— Защото тя има нужда от мен точно сега, освен това е опасно да бъда тук.
— Има нужда от теб? Тя има нужда? Аз имам нужда от теб, Джон. Имам нужда да си тук, да
ми казваш, че всичко ще е наред, че всичко това си заслужава.
Сара тръгва бавно към пейка, върху която има надраскани инициали. Сядам до нея и
наклонявам рамо към нейното. Не сме осветени и не виждам много добре лицето й. Не знам
откъде й хрумва, но Сара се отдръпва от мен и казва:
— Шест е много хубава.
— Да, така е — съгласявам се.
Не биваше, но думите сами се изплъзнаха от устата ми.
— Но не толкова, колкото си ти. Ти си най-красивото момиче, което познавам. Ти си най-
красивото момиче, което изобщо съм виждал.
— Но ти не трябва да си разделен с Шест, както си с мен.
— Когато излизаме да се разхождаме, трябва да бъдем невидими, Сара. Не е същото като
просто да се държим за ръце и да се разхождаме по улицата. Трябва да се крием от всички. Крия
се точно толкова, когато съм с нея, колкото и когато съм с теб.
Сара се изстрелва от пейката и се обръща:
— Разхождаш се с нея? Ти я държиш за ръка, когато се разхождате по улицата?
Изправям се и се приближавам с разтворени обятия, ръкавите на палтото ми са покрити с
мръсотия.
— Налага се. Само така мога да бъда невидим.
— Целувал ли си я?
— Какво?
— Отговори ми.
Долавям нещо ново в гласа й. Смесица от ревност и самота, но и достатъчно гняв, та всяка
дума да те жегва. Клатя глава.
— Сара, обичам те. Не знам какво друго да кажа. В смисъл, нищо не се е случило.
Връхлита ме истинско цунами от притеснение, ровя из речника си, за да свържа точните
думи. Тя е бясна.
— Въпросът беше лесен, Джон. Целувал ли си я?
— Не съм целувал Шест, Сара. Не сме се целували. Аз обичам теб — казвам, но се смущавам
от остротата на думите си, които звучат много по-зле, отколкото си мислех.
— Ясно. Защо ти беше толкова трудно да ми отговориш, Джон? Няма що, животът ми става
от хубав по-хубав. Тя харесва ли те?
— Това няма никакво значение, Сара. Обичам те, Шест е без значение. Никоя друга няма
значение!
— Чувствам се като пълна идиотка — казва тя и скръства ръце.
— Престани, Сара, моля те, погрешно тълкуваш всичко.
— Така ли, Джон? — пита ме тя, обръща глава и ме гледа яростно със сълзи в очите. —
Преминах през толкова много заради теб.
Протягам ръка и се опитвам да уловя нейната, но тя я отдръпва бързо в мига, в който
пръстите ни се докосват.
— Недей! — казва тя рязко.
В джоба й телефонът избръмчава отново, но тя не се помръдва, за да го провери.
— Искам да бъда с теб, Сара — казвам. — Нищо, което казвам, не изглежда както трябва.
Искам само да кажа, че прекарах седмици, в които страшно ми липсваше, и няма нито един ден,
в който да не съм мислил да ти се обадя или да ти напиша писмо.
Целият треперя. Виждам, че я губя.
— Обичам те. Нито за миг не се съмнявай в това.
— Аз също те обичам — плаче тя.
Затварям очи и вдишвам хладния въздух. Обзема ме неприятно чувство; чувство, от което
настръхвам и което започва от гърлото ми и пълзи надолу към петите ми. Когато отварям очи,
Сара се е отдалечила на няколко крачки от мен.
Чувам шум отляво, обръщам рязко глава и поглеждам към Сам. Със сведен поглед той клати
глава, сякаш иска да ни каже, че не желае да се приближава, но се налага.