Пазачът залита върху решетката, разбива челото си и се смъква на колене. Аз падам и
инстинктивно се пъхам под леглото. Настъпва пълен хаос — крясъци и изстрели, дрънчене на
метал и силни гърмежи. Включва се аларма и в коридора се задейства мигаща синя светлина.
Обръщам се по гръб, извивам ръце да хвана здраво веригата, свързваща китките ми. Като
използвам краката си вместо лост, се изпъвам и разкъсвам на две веригата, която свързва ръцете
и краката ми. Използвам телекинеза, за да отключа белезниците, и ги пускам на пода. Правя
същото и с тези около глезените.
— Джон! — крещи Сам в коридора.
Изпълзявам до предната част на килията.
— Тук съм!
— Какво става?
— Тъкмо щях да те питам същото! — изкрещявам в отговор.
И другите затворници крещят през решетките на килиите си. Пазачът, който се сгромоляса
пред килията ми, пъшка и се опитва да се изправи на крака. Кръв се стича от дълбока рана на
главата му.
Земята се разтриса отново. По-силно и продължително от първия път. Отдясно по коридора с
бясна скорост се носи мъгла от прах. За секунда оставам заслепен, но промушвам ръката си
между решетките и изкрещявам на пазача:
— Пусни ме оттук!
— Ей, как си свали белезниците?
Виждам, че е дезориентиран, неуверено пристъпва ту на едната страна, ту на другата, не
обръща никакво внимание на останалите пазачи, които бягат покрай него с извадено оръжие.
Целият е покрит с прах.
Хиляди изстрели се чуват отдясно по коридора. Отговаря им рев на звяр.
— Джон! — пищи Сам с тон, който никога преди не съм чувал от него.
Погледите ни с пазача се срещат и аз се провиквам:
— Всички тук ще умрем, ако не ме пуснеш да изляза!
Той поглежда в посока на ревовете и върху лицето му се изписва ужас. Бавно се пресяга за
пистолета си, но преди да хване дръжката му, оръжието се понася далече от него. Този номер
ми е познат — виждал съм го във Флорида по време на една среднощна разходка. Напълно
объркан, пазачът започва да се върти и накрая хуква да бяга.
Шест става видима пред вратата на килията ми, големият амулет все още виси на врата й и
щом поглеждам лицето й, разбирам, че ми е ядосана. Освен това ми става ясно, че тя страшно
много бърза да ме измъкне оттук.
— Какво става там, Шест? Сам добре ли е? Нищо не виждам — казвам.
Тя поглежда надолу по коридора и се съсредоточава върху нещо. И оттам комплект ключове
се понасят по въздуха и падат точно в ръцете й. Тя ги пъха в металния панел на стената. Вратата
ми се отключва. Изтичвам навън от килията и най-после мога да огледам коридора. Той е много
дълъг, оттук до изхода има най-малко четирийсет килии. Но изхода го няма, както и стената, на
която би трябвало да се намира той, вместо това се облещвам срещу рогатата гигантска глава на
пикен. В огромната му паст се виждат двама от пазачите, а от острите му като бръснач зъби
текат лиги, примесени с кръв.
— Сам! — изкрещявам, но той не ми отговаря.
Обръщам се към Шест:
— Сам е там вътре!
Тя изчезва пред очите ми и пет секунди по-късно виждам, че вратата на една от килиите се
отваря. Сам се втурва към мен. Аз крещя:
— Добре, Шест! Давай да размажем това чудовище!
На сантиметри от носа ми се появява лицето на Шест.
— Няма да се бием с пикен. Не и тук.
— Шегуваш ли се? — питам я.
— Има по-важни неща, които трябва да направим, Джон — озъбва ми се тя. — Трябва
незабавно да отидем в Испания.
— Сега?
— Сега!
Шест ме сграбчва за ръката и ме тегли след себе си, докато не развия пълна скорост. Сам е
точно зад мен и с ключовете на Шест успяваме да минем през две двойки врати. Когато втората
врата се отваря широко, се оказваме изправени пред седмина могадорианци с цилиндрични
тръби, наподобяващи топове, и мечове. Инстинктивно посягам към камата си, но тя не е на
мястото си. Шест ми подхвърля пистолета на пазача и ни спира зад себе си. Свежда глава и се
концентрира. Водещият могадорианец се завърта, а мечът му разсича телата на двамата
могадорианци зад него, превръщайки ги в пепел. Шест изритва могадорианеца в гърба и той се
сгромолясва върху собствения си меч. Още преди той да умре, тя вече е станала невидима.
Със Сам се навеждаме и избягваме първия изстрел от тръбата, вторият опърля леко якичката
на ризата ми. Стрелям, изпразвам пистолета, докато се плъзгам върху купчини прах. Убивам
един могадорианец и вземам падналата му тръба. Стотици светлини изскачат в мига, в който