с всичките камъни и пръст, които са изкопали? Дори в такива слабо населени части, каквито
има в Западна Вирджиния, все някой по някое време ще трябва да се е натъкнал на тази пещера.
Туристи или ловци. Пилоти на малки самолети. А какво ще кажеш за сателитните снимки? А
кой знае още колко други базови лагери или предни постове, или както там искаш ги наричай,
имат на Земята. Просто не проумявам как така се придвижват толкова свободно навсякъде.
— Съгласен съм с теб — отговарям. — И аз не знам как, но нещо ми подсказва, че не знаем и
половината от всичко. Спомняш ли си първата теория на конспирацията, която ми разказа?
— Не — казва Сам.
— Говорехме си за това как цял един град в Монтана е бил похитен и ти тогава ми каза, че
правителството е позволило отвличанията в замяна на технологии. Сещаш ли се сега?
— Смътно. Аха.
— Ами сега всичко придобива смисъл. Може би технологиите да нямат нищо общо с това и
навярно правителството не разрешава отвличанията. Но според мен трябва да има някакво
споразумение. Защото ти си прав, няма начин да се движат незабелязано. Те са прекалено, ама
прекалено много.
Сам не отговаря. Поглеждам го и виждам, че се усмихва.
— Сам? — казвам.
— Мислех си къде ли щях да съм точно в този момент, ако не бяхте пристигнали. Навярно
сам в мазето да събирам още теории на конспирацията и да се чудя дали баща ми е още жив.
Така беше през годините. Но страхотното в случая е, че сега наистина вярвам, че той е жив.
Трябва да е някъде, Джон. Знам го. И го знам благодарение на вас, приятели.
— И аз се надявам да е жив — отговарям. — Страхотно е, че Анри пристигна в Охайо, за да
се опита да го открие, и двамата с теб се сприятелихме почти веднага. Това е нещо като съдба.
Сам се усмихва:
— Или космическо подреждане на планетите.
— Кретен! — казвам.
След кратка пауза Сам пита:
— Ей, Джон? Нали си сигурен, че скелетът в кладенеца не беше на баща ми?
— Категорично, пич. Беше на лориенец, при това огромен. По-голям от който и да е
представител на човешката раса.
— Какво предполагаш? Кой е той?
— Не знам всъщност. Просто се надявам да не е бил от важните.
Минават четири часа и най-накрая, виждаме знак, сочещ пътя към Анстед, на девет и
половина километра пред нас. Смълчаваме се. Сам завива и кара по опасен път с две платна,
който се вие нагоре из планината, докато най-после пресичаме границата на града. Караме през
него и завиваме наляво на единствения градски светофар.
— „Ястребово гнездо“, нали така?
— Аха, два-три километра надолу по пътя — отговаря Сам, а там ще открием картата, която
Шест е начертала преди три години.
Картата е точно там, където Шест ни каза, скрита в щатския парк „Ястребово гнездо“, с
изглед към реката Ню Ривър. Точно след четирийсет и седем стъпки надолу по Циганската
пътека Сам, Бърни и аз стигаме до дърво, върху което отстрани надълбоко е издълбан знакът Е6.
Там излизаме от пътеката, вървим трийсет стъпки покрай дървото вдясно. Следва рязък ляв
завой и после на сто и шейсет метра виждаме дърво, което се извисява над останалите. В малка
дупка в основата на усукания му дънер, пъхната в черна пластмасова кутия, откриваме
невредима картата, която води до пещерата.
Връщаме се обратно в джипа и караме още двайсет и четири километра, накрая спираме на
един кален и изоставен път.
Това е възможно най-близкият път до пещерата, на осем километра северно от нея. Сам
изважда от джоба си адреса, който Шест ни даде, и го слага в жабката.
— Като се замисля обаче — той изважда листчето и го пъха обратно в джоба си, — и тук е
на сигурно място.
Пускам кситариса и малко тиксо в раницата на Шест, която тя ни остави, и Сам я премята на
раменете си. Подхвърлям камата в ръка и после я набутвам в задния си джоб.
Слизаме от колата и заключваме вратите, Бърни Косар обикаля около краката ми. Остават
още няколко часа дневна светлина, което не е много. Дори с помощта на ръцете ми не мога да
си представя да открием пещерата без светлината на слънцето.
Сам държи картата в ръце. От дясната й страна Шест е нарисувала дебело Х. Лъкатушеща
пътека, дълга осем километра, свързва Х с мястото, на което се намираме в момента, а то е
отбелязано вляво на картата. По пътя ще заобиколим речно корито, като минаваме покрай
различни ориентири, описани с физическите им характеристики. Те са маркирани внимателно,
за да не се отклоняваме от правилната посока. Камъкът на костенурката, Въдицата на рибаря,