За да се уреди всичко, беше нужен някой главен, който да стане глас на съвета и да се отчита пред него. Ние избрахме Фит-фит. Той беше силен и хитър, а когато се разсърдеше, правеше с уста „фит-фит“ като дива котка.
На десетимата, които пазеха племето, наредихме да натрупат в най-тясната част на долината стена от камъни. Помагаха им жените, младежите и даже мъжете, докато стената не стана много яка. Хората напуснаха пещерите, слязоха от дърветата и си построиха колиби под прикритието на стената. Тези големи колиби са по-удобни от пещерите и леговищата по дърветата и животът ни стана по-добър, защото всички съединихме силите си и образувахме племе. Благодарение на стената, на стражите и на съгледвачите на нас ни оставаше повече време за лов, риболов и събиране на корени и плодове. Имаше повече и по-хубава храна, никой не гладуваше. А Трикракия — бяха го нарекли така, защото като дете му бяха счупили крака и се подпираше на тояга, — та Трикракия събра семена от дива царевица и ги пося край дома си в долината. После посади корени и всякакви други растения, които беше намерил в планинските долини.
Благодарение на построената от нас стена, на стражите и съгледвачите ние се чувствахме в Крайморската долина в пълна безопасност. Никой не се биеше за храна, защото тя стигаше за всички. При нас започнаха да идват цели семейства от други племена в съседните долини, а също и оттатък планината, където людете живееха повече като животни, отколкото като хора. И скоро Крайморската долина беше така населена, че семействата не можеха да се преброят. Но още преди това беше разделена земята, която по-рано беше обща и принадлежеше на всички. Пример даде Трикракия, когато посади царевицата. Повечето обаче не се интересуваха от земята. Смятаха, че е глупаво да ограждаме с камъни участъците си. Храна имаше в изобилие, а какво друго му трябва на човек? Спомням си как с баща ми правихме оградата на Трикракия, а той в замяна ни даде царевица.
Получи се така, че няколко души завладяха земята, и най-много Трикракия. Тези, които имаха земя, я даваха на други срещу царевица, корени, мечи кожи и риба, която земеделците получаваха от рибарите. С една дума, не успяхме да се огледаме и свободна земя не остана.
Горе-долу по това време умря Фит-фит и за вожд беше избран синът му, Кучешкия зъб. Той сам настоя да го изберат, защото баща му беше вожд. Даже се смяташе за по-мъдър от баща си. И наистина, отначало той беше добър вожд, много се стараеше, така че съветът имаше все по-малко работа. По това време изникна още един, Кривата уста, и стана важен човек в Крайморската долина. Ние никога не му бяхме обръщали внимание, докато той не започна да разговаря с духовете на умрелите. После го нарекохме Дебелака, защото не работеше, много ядеше и стана голям и дебел. Дебелака обяви, че само той познава тайните на смъртта, че е гласът на Бога. Той се сдуши с Кучешкия зъб и онзи нареди да му построят голяма колиба. Дебелака наложи табу на колибата и държеше там Бога.
Кучешкия зъб полека-лека си присвои правата на съвета, а когато съветът започна да роптае, заплашвайки, че ще избере друг вожд, Дебелака се посъветва с Бога и каза, че това е неугодно на Божията воля. Трикракия и другите притежатели на земя подкрепиха вожда, те подкупиха най-силния в съвета, Морския лъв, като тайно му дадоха земя, много мечи кожи и няколко кошници царевица. И тогава Морския лъв каза, че с устата на Дебелака говори Бог и трябва да му се подчиним. Скоро назначиха Морския лъв за помощник на вожда и той говореше от името на Кучешкия зъб.
Освен това имаше в племето един, Плоския корем, нисичък и толкова тънък в средата, като че никога не се е наяждал до насита. В устието на реката, там, където в плитчината вълните затихват, той постави голям кош за риба. Никой дотогава не се беше сетил да лови рибата по този начин. Той прави коша няколко седмици с помощта на жена си и сина си, а ние му се смеехме. Но когато всичко беше готово, той още първия ден хвана толкова риба, колкото цялото племе не можеше да налови за една седмица. Това хрумване ни хареса. В реката имаше още едно подходящо място, където можеше да се постави голям кош. Ние с баща ми и още десетина човека решихме да последваме примера на Плоския корем. Но от голямата колиба на Кучешкия зъб дотичаха стражите. Те започнаха да ни бодат с копията и ни заповядаха да се махаме, защото Плоския корем с разрешението на Морския лъв, помощника на Кучешкия зъб, беше решил да постави и там кош.