Тя направи една крачка към площада и изведнъж се озова някъде другаде.
Огромни каменни ридове се издигаха около нея сред зной, който изсмукваше влагата от дъха й. Слънцето като че ли я изпичаше през роклята, а въздушният полъх в лицето й сякаш идваше от някоя пещ. Криви, осакатени от сушата дръвчета прошарваха пейзаж, почти лишен от всякаква друга растителност освен оскъдни туфи жилава трева и някакви бодливи растения, които тя не познаваше. Разпозна обаче лъва, макар никога да не бе виждала такъв звяр на живо. Лежеше в една цепнатина между скалите няма и на двадесет крачки от нея и помахваше лениво черния край на опашката си. Не гледаше към нея, а към нещо друго, на стотина разкрача встрани. Големият глиган, покрит с груба четина, ровеше и сумтеше в коренищата на трънлив храст и не забелязваше айилката, промъкваща се към него с копие, готово да се забие в хълбока му. Беше загърнала главата си с шуфа, но лицето си беше оставила открито.
„Пустошта — помисли си невярващо Егвийн. — Скочила съм в Айилската пустош! Кога най-после ще се науча какво да си помислям тук?“
Айилката замръзна. Сега гледаше Егвийн, а не глигана. Ако това изобщо беше глиган — беше някак различен.
Егвийн беше сигурна, че жената не е Мъдра. Не беше облечена и като Дева. Според това, което й бяха разказвали, когато една Дева на копието пожелае да стане Мъдра, трябва „да се откаже от копието“. Тази трябваше да е най-обикновена айилка, попаднала в съня си в Тел-айеран-риод, като непознатия в двореца. Той също щеше да я види, ако се беше извърнал. Егвийн затвори очи и се съсредоточи над ясен образ на Танчико, този на огромния скелет в залата.
Когато отново ги отвори, се взираше в масивните кости. Този път забеляза, че са свързани с тел. Твърде умно, така, че теловете почти да не се забелязват. Прекършената на две статуетка с кристалната сфера все така си беше на лавицата. Тя не се приближи до нея повече, нито към черния нашийник и гривните, от които се излъчваше толкова много болка и страдание. Ангреалът, каменната жена, беше изкушение. „Какво ще направиш с нея? Светлина, ти си тук, за да гледаш, да търсиш! Нищо повече от това. Свърши си работата!“
Този път бързо намери пътя навън към площада. Тук времето течеше различно и Елейн и Нинив можеха да я събудят всеки момент, а тя все още дори не беше започнала. Едва ли имаше повече мигове за губене. Оттук нататък трябваше много да внимава какво мисли. Никакво мислене повече за Мъдрите. Дори само предупреждението накара всичко около нея да се разлюлее. „Мисли за това, което правиш“ — каза си тя решително.
Закрачи през пустия град бързо, чак подтичваше. Виещи се улички с каменна настилка я водеха нагоре-надолу с неочаквани завои, все празни, ако не се брояха зеленогърбите гълъби и бледосивите чайки, вдигащи се с шумен плясък на крилете, когато се приближеше до тях. Но защо птици, а не хора? Мухи бръмчаха наоколо и можеше да види хлебарки и оси из сенчестите ъгли. Глутница дългокраки псета, все с различни цветове на козината, притичаха някъде далеч пред нея и се скриха в пресечката. Защо кучета?
Тя упорито притегли мислите си обратно към целта, заради която бе дошла тук. Какво можеше да бъде знак за Черната Аджа? Или за тази опасност за Ранд, ако тя изобщо съществуваше? Повечето бели здания бяха варосани, варта се ронеше и пукаше, под нея се виждаха бледокафяви тухли или старо дърво. Само кулите и по-големите постройки — дворци — бяха изградени от камък, също бял. Но дори и по камъка се забелязваха малки пукнатини, резки, твърде тънки, за да ги хване окото, но със Силата в себе си тя можеше да ги долови, като тънка паяжина, прояждаща куполи и кули. Може би това означаваше нещо. Може би означаваше, че Танчико е град, за който обитателите му не се грижат добре. Също толкова вероятно бе да означава и всичко друго.
Някакъв пищящ човек изведнъж се спусна от небето пред нея и тя подскочи. Остана й време само колкото да забележи торбестите му бели гащи и дебелите мустаци, покрити с прозрачен воал, преди той да изчезне само на крачка над настилката. Ако я беше нападнал тук, в Тел-айеран-риод, щяха да го намерят мъртъв в леглото му.