— Но аз пожелах да отстъпя — каза Егвийн.
Елейн си даде сметка, че забележката е предназначена колкото за нея, толкова и за Авиенда, но мисълта не пожела да я остави на мира. Дали Мин бе имала видение? Какво щеше да направи, ако бе така? „Ако е Берелайн, ще я удуша, и него също! Ако се налага да има някоя, защо да не е Егвийн? О, Светлина, за какво съм взела да мисля!“ Разбираше, че се е смутила, и за да го прикрие, подхвърли шеговито:
— Говориш така, сякаш мъжът няма никакъв избор в тази работа.
— Той може да каже „не“ — отвърна Авиенда, сякаш това беше нещо подразбиращо се — но ако иска да се събере с едната, ще трябва да го направи и с двете, след като го попитат. Моля да не се засягате, но направо бях смаяна, когато разбрах, че по вашите земи един мъж може да попита жена. Един мъж би трябвало да покаже интереса си, но после да чака жената да заговори. Разбира се, някои жени подвеждат мъжа, за да разберат какъв му е интересът, но правото да попита е на жената. Всъщност не разбирам много от тези неща. Аз още от дете си исках да стана Фар Дарена Май. Единственото, което желая, е живот с копието и със своите копиесестри — завърши тя свирепо.
— Спокойно, никой няма да се опитва да те омъжи — постара се да я успокои Егвийн. Авиенда я изгледа стреснато.
Нинив се окашля шумно. Елейн се зачуди дали не си мисли за Лан; на бузите й със сигурност бяха избили издайнически петна.
— Егвийн — рече Нинив с малко неестествено бодър тон, — ти сигурно не си намерила онова, което търсеше, иначе щеше вече да си ни го казала.
— Нищо не намерих — отвърна със съжаление Егвийн. — Но Амис каза… Авиенда, всъщност що за жена е тази Амис?
Айилката се беше заела да проучва задълбочено шарките на килима.
— Амис е твърда като скален рид и безмилостна като слънцето — промълви тя, без да вдига очи. — Тя е Сънебродница. Тя може да те научи. Паднеш ли й в ръцете, ще те влачи за косата към това, което е решила. Руарк е единственият човек, който може да й се опре. Дори останалите Мъдри внимават как стъпват, щом Амис вземе думата. Но може да те научи.
Егвийн поклати глава.
— Исках да кажа, дали пребиваването й в някое чуждо място би могло да я обърка, да я изнерви? Дали не би видяла там неща, които не съществуват?
Смехът на Авиенда беше къс и рязък.
— Да се изнерви ли? Амис не би се изнервила дори да се събуди и да види освирепял лъв до леглото си. Тя беше Дева, Егвийн, и съвсем не е омекнала, можеш да си сигурна в това.
— Какво е видяла тази жена? — попита Нинив.
— Не точно „видяла“ — отвърна Егвийн замислено. — Не мисля, че може така да се нарече. Тя каза, че в Танчико цари зло. По-лошо, отколкото биха могли да сътворят хората, така каза. Това може да е Черната Аджа. Недей да спориш с мен, Нинив — добави веднага тя с по-решителен тон. — Сънищата трябва да се тълкуват. Твърде е възможно да е това.
Нинив бе започнала да се мръщи още щом Егвийн спомена за злото в Танчико и чумеренето й прерасна в гневен поглед, когато Егвийн й каза да не спори. Понякога на Елейн й се дощяваше да ги хване и двете и хубавичко да ги напляска. Сега се намеси бързо, преди Нинив да е успяла да отговори.
— Твърде е възможно, Егвийн. Ти наистина си намерила нещо. Повече, отколкото двете с Нинив предполагахме, че ще можеш. Нали, Нинив? Нали?
— Може би — изръмжа Нинив неохотно.
— Може би. — Егвийн не изглеждаше особено щастлива от това. Тя вдиша дълбоко. — Нинив е права. Трябва да се науча какво правя. Ако знаех какво трябва да правя, нямаше да ми разправят за злото. Щях да мога да намеря Лиандрин, където и да е тя. Амис може да ме научи. Ето защо… Ето защо трябва да отида при нея.
— Да отидеш при нея? — възкликна ужасена Нинив. — В Пустошта?
— Авиенда може да ме заведе право в онази твърдина. — Погледът на Егвийн, малко предизвикателен и малко притеснен, пробяга от Елейн към Нинив. — Ако бях сигурна, че са в Танчико, нямаше да ви оставя да отидете там сами. Но с помощта на Амис може би ще успея да разбера къде са. Може би ще мога да… Дори не знам какво ще мога да направя, само съм сигурна, че ще съм способна на много повече, отколкото сега. Не че искам да ви изоставя. Можете да вземете пръстена с вас. Познавате Камъка достатъчно добре, за да можете да се върнете от Тел-айеран-риод. Мога да дойда с вас в Танчико. Каквото науча от Амис, ще мога да ви го предам. Моля ви, кажете ми, че разбирате. Толкова много мога да науча от Амис, и след това ще мога да го използвам, за да ви помогна. Ще бъде все едно, че и трите сме били обучавани от нея. Сънебродница! Жена, която знае! Лиандрин и останалите ще бъдат като невръстни дечица пред нас; няма да знаят и една четвърт от онова, което ще научим ние. — Тя замислено прехапа устна. — Не си мислите, че искам да избягам от вас, нали? Ако е така, няма да отида.