— Разбира се, че трябва да отидеш — каза Елейн. — На мен лично ще ми липсваш, но никой не ни е обещал, че ще бъдем все заедно, докато всичко това свърши.
— Но пък вие двете… да тръгнете сами… Не, би трябвало да дойда с вас. Ако те наистина са в Танчико, трябва да съм с вас.
— Глупости — рече бодро Нинив. — Учение ти трябва на теб. В по-далечна перспектива това ще ни бъде много по-полезно, отколкото компанията ти в Танчико. Ако са там, двете с Елейн ще се справим и без теб, но е възможно да пристигнем и да разберем, че това зло в края на краищата не е нищо друго, освен войната. Светлината знае, войната е достатъчно зло за всички. Може да се върнем в Кулата преди теб. Но трябва да внимаваш в Пустошта — добави тя делово. — Тя е опасно място. Авиенда, ще се грижиш ли за нея?
Преди айилката да успее да си отвори устата, на вратата се почука и веднага след почукването се появи Моарейн. Айез Седай ги обхвана с поглед, който ги претегли, измери и прецени и тях, и с какво се занимават, без едно трепване на клепачите, с което да покаже заключенията си.
— Джоя и Амико за мъртви — обяви тя.
— И каква тогава е била причината за нападението? — попита Нинив. — Само да бъдат убити? Или може би за да ги убият в случай, че не може да бъдат освободени? Сигурна бях, че Джоя е толкова самоуверена, защото е очаквала да я спасят. В края на краищата, сигурно ни е лъгала. Изобщо не повярвах на разкаянията й.
— Едва ли това е била главната цел — отвърна Моарейн. — Капитанът много умно е задържал хората си на постовете в тъмниците по време на нападението. Там не са видели нито един тролок или мърдраал. Но след това са намерили двете мъртви. Всяка с прерязано гърло. След като езикът й е бил закован на вратата на килията. — Говореше така, сякаш обсъждаше кърпене на рокля.
При това безпристрастно описание стомахът на Елейн се сви.
— Точно това не съм им го пожелавала. Не и по този начин. Дано Светлината освети душите им.
— Те отдавна са продали душите си на Сянката — каза грубо Егвийн. Но и тя беше притиснала стомаха си с ръце. — Как… Как е станало? Сиви ли?
— Съмнявам се, че дори Сиви биха могли да го постигнат — отвърна сухо Моарейн. — Изглежда, Сянката разполага със средства, за които нищо не знаем.
— Да. — Егвийн се постара да го каже спокойно. — След като не е имало опит за спасяване, това трябва да означава, че и двете са казвали истината. Били са убити, защото са проговорили.
— Или за да бъдат спрени да проговорят — добави мрачно Нинив. — Можем да се надяваме, че не знаят, че тези двете са ни казали нещо. Може би Джоя наистина се е разкаяла, но аз няма да го повярвам.
Елейн преглътна: представи си, че е в килия и че опират лицето й във вратата, за да могат да измъкнат езика й и… Потръпна, но се насили да промълви:
— Може да са били убити просто за наказание, че са се оставили да ги хванем. — Тя сама се отказа от мисълта, че убийството може да е извършено, за да ги накарат да повярват на твърденията на Джоя и Амико — бездруго си имаха достатъчно колебания какво точно да предприемат. — Три възможности и само според едната Черната Аджа знае, че те са казали нещо. След като и трите са еднакво вероятни, много е възможно просто да не знаят.
Егвийн и Нинив се спогледаха смаяни.
— Да ги накажат ли? — отрони невярващо Нинив.
В много отношения и двете бяха по-твърди от нея — заради това Елейн им се възхищаваше, — но не бяха отраснали сред непрекъснатите интриги в двора на Кемлин, нито бяха слушали приказките за жестокия начин, по който в Кайриен и Тийр играят Играта на Домовете.
— Смятам, че Черната Аджа съвсем не може да е милостива при такъв провал — каза тя. — Мога да допусна, че Лиандрин го е заповядала. Джоя със сигурност щеше да го направи също толкова лесно. — Моарейн я измери с бърз поглед и кимна утвърдително.
— Лиандрин — отрони Егвийн. — Да, мога да си представя Лиандрин или Джоя да издадат такава заповед.
— Все едно, на вас не ви оставаше много време да ги разпитвате повече — каза Моарейн. — Бездруго трябваше да ги натоварят на кораба утре по обед. — В гласа й се долови нотка на гняв; Елейн осъзна, че за Моарейн смъртта на двете Черни сестри означава бягство от правосъдието. — Надявам се скоро да вземете някакво решение. Танчико или Кулата.
Очите на Елейн срещнаха тези на Нинив и тя леко кимна.
Нинив също кимна, малко по-уверено, преди да се обърне към Айез Седай.