— Двете с Елейн заминаваме за Танчико веднага щом намерим кораб. Бърз кораб, надявам се. Егвийн и Авиенда ще заминат за твърдината Студени скали в Айилската пустош. — Не даде никакво обяснение и Моарейн повдигна вежда.
— Джолиен може да я заведе — запълни мигновената пауза Авиенда. Отбягна погледа на Егвийн. — Или Сефела, или Байн и Чиад. Аз… Аз мисля да отида с Елейн и Нинив. Ако в Танчико има война, ще им трябва сестра, която да им пази гърба.
— Щом така искаш, Авиенда — промълви бавно Егвийн. Изглеждаше изненадана и малко обидена, но не по-изненадана от Елейн. Бе започнала да си мисли, че двете стават приятелки.
— Радвам се, че искаш да ни помогнеш, Авиенда, но ти си тази, която трябва да заведе Егвийн в твърдината Студени скали.
— Тя няма да замине нито за Танчико, нито за твърдината Студени скали — заяви Моарейн, измъкна някакво писмо от кесията си и го разгърна. — Това ми го връчиха преди час. Младият айилец, който ми го донесе, ми каза, че са му го дали преди месец, още преди някоя от нас да стигне до Тийр, но въпреки това беше адресирано до мен по име, в Тийрския камък. — Тя за последен път хвърли поглед на писмото. — Авиенда, познаваш ли Амис от септата Девет долини на Таардад Айил? Баир от септата Хайдо на Шаарад Айил? Мелайне от септата Джирад на Гошиен Айил? И Сеана от септата Черни канари на Накаи Айил? Те са го подписали.
— Всички те са Мъдри, Айез Седай. Всички са Сънебродници. — Беше се присвила предпазливо, въпреки че, изглежда, сама не го забелязваше. Сякаш беше готова да се бие или да избяга.
— Сънебродници — помълви замислено Моарейн. — Може би това обяснява писмото. — Тя обърна втората страница на писмото. — Ето какво казват за теб. Какво са казали, може би още преди сама да решиш да дойдеш в Тийр. „Сред Девите на копието в Тийрския камък има едно опърничаво момиче на име Авиенда, от септата Девет долини на Таардад Айил. Сега тя трябва да дойде при нас. Не може повече да се бави и никакви извинения не са допустими. Ще я чакаме на склоновете на Чайендейр, над Руйдийн.“ Има още за теб, но главното е да се погрижа да отидеш при тях без никакво бавене. Тези ваши Мъдри се разпореждат също като Амирлин. — Изрече го с досада, което накара Елейн да се зачуди дали Мъдрите са се опитали да се разпоредят и на самата Айез Седай. Едва ли. И едва ли биха имали успех, ако се бяха опитали. Въпреки това нещо в писмото дразнеше Айез Седай.
— Аз съм Фар Дарейз Май — заяви сърдито Авиенда. — И няма да се разтичам като малко детенце, защото някои са ме повикали. Ако поискам, ще ида в Танчико.
Елейн замислено облиза устни. Това беше нещо ново за айилката. Не гневът — тя беше виждала Авиенда гневна и преди, макар и не чак до такава степен — но това, което се криеше под него. Не можеше да го нарече никак другояче освен детинско цупене. Изглеждаше и толкова невероятно, колкото да види Лан нацупен, но беше точно така.
Егвийн също го долови и потупа Авиенда по рамото.
— Всичко е наред. Ако заминеш за Танчико, ще съм доволна, че защитаваш Елейн и Нинив. — Авиенда я изгледа наистина жално.
Моарейн поклати глава, съвсем лекичко, но все пак решително.
— Показах това на Руарк. — Авиенда отвори уста и лицето й почервеня от гняв, но Айез Седай повиши тон и продължи плавно: — Както ме молят в писмото. Само онази част, която засяга теб, разбира се. Той, изглежда, е непоколебим, че ти ще направиш това, което се иска в писмото. Както заповядва писмото. Смятам, че ще е най-благоразумно от твоя страна да направиш това, което искат Руарк и Мъдрите, Авиенда. Не си ли съгласна?
Авиенда изгледа диво всички и всичко в стаята, все едно че я бяха хванали в капан.
— Аз съм Фар Дарейз Май — промърмори тя и закрачи към вратата, без да каже нищо повече.
Егвийн направи една крачка и вдигна ръка да я спре, но я пусна, когато вратата се затръшна пред нея.
— Но какво искат те от нея? — обърна се тя настойчиво към Моарейн. — Ти винаги знаеш повече, отколкото казваш. Какво криеш този път от нас?
— Каквито и да са основанията на тези Мъдри — отвърна хладно Моарейн, — това със сигурност са си неща между Авиенда и тях. Ако тя искаше да знаеш, щеше да ти го каже.
— Няма ли да спреш да разиграваш хората? — каза й с горчивина Нинив. — Сега забъркваш Авиенда в някакви нови планове, нали?
— Не аз. Мъдрите. И Руарк. — Моарейн сгъна писмото и го напъха с едва доловимо ожесточение в кесията на колана си. — Тя винаги може да му откаже. Все пак един главатар на клан не е същото като крал, доколкото разбирам от порядките на айилците.
— Смяташ ли, че наистина може? — попита Елейн. Руарк й напомняше за Гарет Брин. Капитан-генералът на кралските гвардейци на майка й рядко се намесваше, но стореше ли го, дори и Мургейз не можеше да го отклони, освен с изрична кралска заповед. Този път обаче заповед на трона нямаше да има — не че Мургейз някога беше издавала някога такава на Гарет Брин, щом той решеше, че е прав — а без такава можеше да се очаква, че Авиенда все пак ще отиде на склоновете на Чайендейр, над Руйдийн. — Поне ще може да пътува с теб, Егвийн. Амис едва ли ще може да те срещне в твърдината Студени скали, щом се кани да чака Авиенда при Руйдийн. Можете заедно да отидете при Амис.