Той се извъртя в най-добрия поклон, на който беше способен, елегантно и изискано.
— Добър вечер, милейди. — Тя понечи да го подмине, без дори да му хвърли поглед, и той се изправи сърдито. — Ей, жено, ти да не си глуха и сляпа ма? Не съм ти килим, през който да газиш така, а и много ясно чух гласа си. Ако те бях ощипал по задника, щеше да се обърнеш и да ме зашлевиш, но като се държа с теб прилично, очаквам да чуя поне една човешка приказка.
Първата се закова на място и го изгледа така, както само жените умееха. Можеше да му скрои риза и да му каже точно колко тежи с този неин поглед, да не говорим, че можеше да познае откога не е ходил на баня. Все това получаваше, щом заговореше с такива като Берелайн или Елейн. Благороднички, които те смятат за кал, освен ако нямаш дворец и потекло, възхождащо от Артур Ястребовото крило. Е, той пък познаваше една дебеличка помощник-готвачка — доста дебела, впрочем — която изобщо не го смяташе за кал. Дара така умееше да го гъделичка, че…
Мислите му замряха в собствените си дири. Беше се замислил дали да не иде да провери дали Дара се е събудила, за да се понатискат. Дори се бе замислил дали да не пофлиртува с Берелайн. Берелайн! И за последните думи, които беше казал на Перин. „Погрижи се за сестрите ми.“ Сякаш вече бе решил, вече знаеше какво ще прави. Но не знаеше. Не смяташе да се въвлече пак в нещо, поне не толкова лесно този път. Трябваше да има някакъв изход.
Изрови от джоба си някаква златна монета, метна я във въздуха и я хвана. Тарвалонска марка — едва сега забеляза това, зяпнал в пламъка на Тар Валон, стилизирана капеща сълза.
— Светлината да ги изгори всички Айез Седай! — обяви той гръмко. — И Ранд ал-Тор да го изгори дано, дето ме въвлече във всичко това!
Някакъв облечен в черно-златиста ливрея слуга се закова на място и го изгледа загрижено. Сребърният поднос в ръцете на човека беше отрупан с бинтове и шишенца с мехлеми. Щом осъзна, че Мат го е забелязал, той подскочи.
Мат подхвърли жълтицата на подноса му.
— От най-големия глупак на света. Гледай да я изхарчиш добре, по жени и вино.
— Б-благодаря, милорд — изломоти зашеметен слугата.
Мат го остави. „Най-големият глупак на света! Точно това съм аз!“
Глава 14
Майенски нрави
След като вратата се затръшна зад гърба на Мат, Перин поклати глава. Мат щеше по-скоро да си удари главата с чук, отколкото да се върне в Две реки. Освен ако нещо не го задължеше. Перин съжаляваше, че няма някакъв начин и той да избегне връщането си. Но такъв начин нямаше — този факт си беше твърд като желязо и дори по-малко податлив от него. Разликата между него и Мат бе в това, че той беше склонен да го приеме, дори и да не му се искаше.
Свалянето на ризата го накара да изпъшка. Голям оток, вече покрит с жълто-кафява кора, обхващаше почти цялото му ляво рамо. Един тролок се беше изплъзнал от острието на секирата му и само бързият нож на Файле го бе предпазил да не получи по-опасна рана. Раненото рамо правеше миенето болезнено, но поне студената вода в Тийр не беше проблем.
Беше опаковал всичко необходимо за тръгване и върху дисагите си беше оставил само чифт бельо за преобличане на заранта. Веднага щом изгрееше слънцето, щеше да потърси Лоиал. Нямаше смисъл да безпокои огиера посред нощ. Той сигурно вече се беше напъхал в леглото, както и Перин смяташе скоро да направи. Файле беше единственият му проблем, с който не беше измислил как да се справи. Дори оставането й в Тийр щеше да е по-безопасно за нея, отколкото ако тръгнеше с него.
И изведнъж вратата се отвори и го лъхна парфюм; уханието му напомни за планински цветя сред топла лятна нощ. Гъделичкаща миризма, не тежка, за всеки друг освен за него, но не и такава, каквато би си сложила Файле. Но още повече се изненада, когато през прага пристъпи Берелайн.
Тя примигна, давайки му да разбере колко сумрачно е осветлението за нея.
— Да не би да тръгвате за някъде? — попита тя колебливо. При тези светлини от коридора зад нея му беше трудно да не я зяпне.
— Да, милейди. — Той се поклони — не особено изящно, но толкова, колкото можеше. Файле можеше да сумти колкото си иска, но той не виждаше причина да не прояви учтивост. — Утре заран.
— Аз също. — Тя затвори вратата и скръсти ръце под гърдите си. Той извърна глава, за да не си помисли, че се е облещил. Тя продължи, без да забелязва реакцията му. Пламъкът на единствената свещ в стаята се отразяваше в тъмните й очи. — След тази нощ… Утре ще тръгна с екипаж за Годан, а оттам ще взема кораб за Майен. Трябваше да го направя още преди няколко дни, но си помислих, че може да се намери начин да уредя някои неща. Само че не се намери, разбира се. Трябваше да го разбера по-рано. Снощи се убедих. Начинът, по който той… Всички тези мълнии из коридорите. Утре тръгвам.