Берелайн хладнокръвно вдигна вежда.
— Твой ли бил? Странно, не забелязах нашийник на врата му. Вие, прислужничките — или може би си селска щерка? — имате много странни представи за някои работи.
— Прислужничка ли? Прислужничка!? Аз съм… — Файле прехапа език, за да спре гневните думи, които напираха от устата й. Първата на Майен, как ли не! В Салдеа имаше имения по-големи от Майен. И една седмица нямаше да издържи в дворовете на Салдеа. Можеше ли тя да рецитира поезия, докато ловува със соколи? Можеше ли по цял ден да язди на лов, а после да свири на битерна цяла нощ, докато обсъжда как се контрират тролокски атаки? Въобразяваше си, че познава мъжете, нали? Че тя знаеше ли езика на ветрилата? Можеше ли с едно ветрило да каже на един мъж да си отиде или да остане, и още сто други неща само с лека извивка на китката и с жест на дантеленото ветрило? „Светлината да ме огрее дано, за какво съм се замислила! Заклевам се ветрило да не хвана повече!“ Но имаше и други салдейски порядки. Сама се изненада, когато усети ножа в ръката си — бяха я учили да не вади нож освен ако не е решила наистина да го използва.
— Селските момичета в Салдеа знаят как да се оправят с жени, които крадат чужди мъже. Ако не ми се закълнеш, че ще забравиш Перин Айбара, ще ти обръсна главата като яйце. Тогава момченцата, които събират яйца по полозите, ще завъздишат по теб!
Така и не разбра как точно Берелайн успя да стисне китката й, но изведнъж полетя във въздуха. Подът, блъснал се в гърба й, изкара всичкия въздух от дробовете й.
Берелайн стоеше усмихната и потупваше дръжката на ножа в ръката си.
— Майенски обичай. Тайренците много си падат по наемните убийци, а стражите не винаги са подръка. Никак не обичам да ме нападат, селянко, затова ще направя следното. Ще ти взема ковача и ще го задържа при себе си като питомец, докато ме забавлява. Давам ти огиерска клетва за това, момиченце селско. Той наистина е доста чаровен — тези рамене, тези ръце; да не говорим за очите му — и макар да е малко недодялан, ще го оправя. Моите придворни могат да го научат как да се облича и ще му махнат тази отвратителна брада. Закъдето и да тръгне, ще го намеря и ще го направя мой. Можеш да си го получиш, след като аз приключа с него. Ако все още те иска, разбира се.
Най-сетне успяла да си поеме дъх, Файле се изправи с мъка и измъкна втори нож.
— Ще те довлека до него, ама след като ти изпорежа тези дрехи, дето почти ги няма, и ще те накарам да му кажеш, че не си нищо друго освен една долна свиня! — „Светлината дано ми е на помощ, започвам да се държа като селянка, а и говоря като такава!“
Берелайн зае отбранителна поза. Явно смяташе да използва ръцете си, не и ножа. Държеше го като ветрило. Файле запристъпва на пръсти.
Изведнъж между двете се озова Руарк. Извиси се над тях и измъкна ножовете им още преди да са го забелязали.
— Онази кръв снощи не ви ли стигна? — каза той студено. — От всички, които съм очаквал, че могат да нарушат мира, вие двете бяхте последните.
Файле го зяпна, после без предупреждение се завъртя и юмрукът й се понесе към ребрата му. И най-здравият мъж щеше да се превие от такъв удар.
Без дори да я поглежда, той хвана ръката й и я изви зад гърба й и после, сякаш нищо не беше се случило, се обърна към Берелайн.
— А ти се прибираш в стаята си и няма да излизаш оттам преди слънцето да се е вдигнало на две педи над хоризонта. Ще се погрижа да не ти донесат никаква закуска. Малко глад ще ти напомни, че си има време и място за бой.
Берелайн възмутено изправи снага.
— Аз съм Първата на Майен. Няма да позволя да ми се разпореждат като на някоя…
— Ще си отидеш в стаята. Веднага — повтори спокойно Руарк. Файле си помисли дали да не го изрита; изглежда, се беше напрегнала, защото веднага, щом си го помисли, той я стисна още по-силно за китката и тя се изправи на пръсти. — Ако не го направиш — продължи той към Берелайн, — ще повторим първия си разговор. Двамата. Точно тук.
Лицето на Берелайн започна да бледнее и червенее на пресекулки.
— Добре — процеди тя вдървено. — Щом настояваш, може би ще…
— Не ти предлагам обсъждане. Ако те видя, след като съм преброил до три… Едно.
Берелайн въздъхна, вдигна полите си и побягна. Докато бягаше, успя дори да полюшне задник.
Файле я изгледа удивена. Добре че й бяха стиснали ръката така, че за малко да я измъкнат от ставата. Руарк също наблюдаваше Берелайн с тънка одобрителна усмивка.
— Цяла нощ ли смяташ да ме държиш така? — попита тя. Той я пусна… и затъкна ножовете й в колана си. — Тези са си мои.
— Вече не са — каза той. — Наказанието на Берелайн заради свадата беше да я видиш как я пращат в леглото като опърничаво дете. Твоето е да изгубиш тези ножове, на които държиш. Знам, че си имаш и други. Ако започнеш да спориш, ще ти прибера и тях. Няма да позволя да се наруши мирът.