— Трябва да се върна в Две реки, Лоиал. Майка ти няма да те намери там.
— Да. Това е вярно. — Огиерът сви рамене притеснено. — Но книгата ми… Историята на Ранд. А и твоята, както и на Мат. Вече имам толкова много бележки, но… — Той се премести зад масата и надникна в разтворената книга, чиито страници бяха запълнени с изрядния му почерк. — Аз ще бъда този, който ще напише истинската история за Преродения Дракон, Перин. Единствената книга, написана от някой, който е пътувал с него, който действително го е виждал, а не го описва от втора ръка. „Прероденият дракон“ от Лоиал, син на Арент, син на Халан, от стеддинг Шангтай. — Навъсен, той се надвеси над книгата и натопи перото си в отворената мастилница. — Това не беше съвсем така. Беше по-…
Перин постави ръка на страницата, където Лоиал се канеше да пише.
— Никаква книга няма да напишеш, ако майка ти те намери. Във всеки случай не и за Ранд. А аз имам нужда от теб, Лоиал.
— Нужда ли, Перин? Не разбирам.
— В Две реки има Бели плащове. Тръгнали са за мен.
— За теб? Но защо? — Лоиал изглеждаше почти толкова объркан, колкото Файле преди малко. От друга страна, на лицето на Файле се беше изписало потайно самодоволство, което беше обезпокоително. Тъй или иначе, Перин продължи:
— Причините са без значение. Факт е, че искат да ме хванат. Докато ме търсят, могат да наранят хора, семейството ми. Като ги знам какви са Белите плащове, като нищо ще го направят. Аз мога да спра това, ако успея да се добера там бързо, но трябва наистина да е бързо, Светлината знае само какво са направили вече. Трябваш ми, за да ме отведеш там, Лоиал. По Пътищата. Веднъж ми каза, че тук имало Портал, а знам, че има и един в Манедерен. Все още трябва да е там, сред планините над Емондово поле. Нищо не може да разруши един Портал, ти така каза. Трябваш ми, Лоиал.
— Е, разбира се, ще ти помогна — каза Лоиал. — Пътищата. Хм. — Той шумно издиша и ушите му леко помръднаха. — Искам да описвам приключения, но не и да ги преживявам. Но предполагам, че още един път няма много да навреди. Светлината дано така реши — довърши той бързо.
Файле се изкашля лекичко.
— Да не си забравил нещо, Лоиал? Ти ми обеща да ме преведеш през Пътищата когато поискам и преди да си превел някой друг.
— Това, което ти обещах, е да ти покажа някой Портал — каза Лоиал — и как изглежда вътре. Това можеш да го получиш, когато тръгнем двамата с Перин. Можеш да дойдеш и с вас, предполагам, но по Пътищата не се пътува лесно, Файле. Аз самият не бих влязъл в тях, ако Перин нямаше нужда.
— Файле няма да идва — заяви Перин решително. — Само аз и ти, Лоиал.
Файле се усмихна на Лоиал, без да обръща внимание на Перин, сякаш за да го подразни.
— Лоиал, ти ми обеща не само да погледна. Обеща да ме отведеш където поискам, когато поискам и преди някой друг. Ти се закле.
— Да, заклех се — възрази Лоиал, — но само защото ти не искаше да повярваш, че мога да ти го покажа. Каза, че няма да ми повярваш, докато не се закълна. Ще направя каквото съм обещал, но ти, разбира се, не държиш да изпревариш Перин. За него това е необходимо.
— Ти се закле — отвърна кротко Файле. — Закле се в майка си, в майката на майка си и в майката на майката на майка си.
— Да, така е, Файле, но Перин…
— Ти се закле, Лоиал. Да не би да смяташ да нарушиш клетвата си?
Огиерът изглеждаше окаяно. Раменете му хлътнаха и ушите му клепнаха. Ъгълчетата на широката му уста се закъдриха печално надолу и дългите му вежди увиснаха над бузите му.
— Тя те е измамила, Лоиал. — Перин се зачуди дали двамата чуват скърцането на зъбите му. — Съзнателно те е измамила.
На бузите на Файле изби червенина, но въпреки това тя намери смелост да каже:
— Само защото ми се наложи, Лоиал. Само защото един глупав мъж си въобразява, че може да се разпорежда с живота ми така, както му харесва. Иначе нямаше да го направя. Повярвай ми.
— Има ли значение това, след като те е измамила? — настоя Перин.
Лоиал поклати тъжно голямата си глава.
— Огиерите държат на думата си — каза Файле. — И Лоиал ще ме заведе в Две реки. Или до Портала на Манедерен, най-малкото. Искам да видя Две реки.
Лоиал изправи снага.
— Но това означава, че в края на краищата мога да помогна на Перин. Файле, защо го проточи толкова? Дори Фаелар не би го приел за много смешно. — В гласа му се долавяше нотка на гняв, а всички знаеха колко е трудно да се разгневи един огиер.
— Ако той помоли — каза тя непоколебимо. — Това беше част от уговорката, Лоиал. Никой освен ти и аз, освен ако други не ни помолят. Той трябва да ме помоли.
— Не — отвърна й Перин, докато Лоиал все още си отваряше устата. — Няма да моля. Аз пръв ще отида в Емондово поле, на кон. Пеша ще се добера! Така че по-добре се откажи от глупостите си. Да подвеждаш Лоиал! Да се опитваш да се напъхаш там, където… където не те искат.