Гаул поклати глава.
— Ранд ал-Тор ме придърпа настрана и поговори с мен, като ме помоли да не казвам на никого. Мисля, че е говорил и с други, но не знам колцина ще поискат да тръгнат с теб. От дълго време сме от тази страна на Драконовата стена и мнозина от нас вече ги боли за Триделната земя.
— Да дойдат с мен ли? — слиса се Перин. Ако с него тръгнеха и айилци… Имаше възможности, за които досега не беше помислял. — Ранд те е помолил да тръгнеш с мен? До Две реки?
Гаул отново поклати глава.
— Той ми каза само, че се каниш да тръгнеш и че там имало хора, които могат да се опитат да те убият. Аз обаче смятам да те придружа, стига да приемеш.
— Да приема? — Перин едва не се разсмя. — Ще приема, разбира се. След няколко часа ще влезем в Пътищата.
— В Пътищата? — Лицето на Гаул остана спокойно, но той примигна.
— Това променя ли нещата?
— Смъртта спохожда всички мъже, Перин. — Отговорът му никак не беше успокоителен.
— Не мога да повярвам, че Ранд е толкова жесток — каза Егвийн, а Нинив добави:
— Поне не се е опитал да те спре.
Седнали на леглото на Нинив, те привършваха с подялбата на златото, осигурено им от Моарейн. Четири дебели кесии за джобовете, ушити под полите на Елейн и Нинив, и още по една, не толкова голяма, че да привлича внимание, за коланите. Егвийн беше взела по-малко количество, тъй като в Пустошта златото нямаше да й бъде толкова необходимо.
Елейн изгледа намусено двата спретнато затегнати вързопа и кожената торба, поставени на пода. Съдържаха всичките им дрехи и някои други неща. Ножче и вилица в калъф, четка за коса и гребен, игли, карфици, конци, напръстник, ножици. Кутийка с прахан и втори нож, по-малък от този на колана. Сапун, прах за баня и… Глупаво беше отново да преглеждат списъка. Каменният пръстен на Егвийн беше прибран в кесията й. Беше готова за тръгване. Нямаше какво да я задържа повече.
— Не, не ме спря. — Елейн изпита гордост от това колко спокойно и уверено прозвуча гласът й. „Едва ли не изпита облекчение! Облекчение! А аз трябваше да му дам онова писмо, в което разтварям сърцето си като сляпа глупачка. Добре поне че няма да го отвори преди да съм заминала.“ Ръката на Нинив я докосна по рамото и тя подскочи.
— Да не би да искаше да те помоли да останеш? Знаеш много добре какъв щеше да е отговорът ти. Знаеш, нали?
Елейн стисна устни.
— Разбира се, че знам. Но не беше нужно да изглежда толкова зарадван. — Не мислеше да каже точно това.
Нинив я погледна разбиращо.
— Мъжете са трудна порода, в най-добрия случай.
— Все още не мога да повярвам, че може да е толкова… толкова… — промълви ядосано Егвийн. Елейн така и не разбра какво се канеше да каже, защото в този момент вратата се отвори така рязко, че се удари в стената.
Елейн обгърна сайдар още преди трепетът й да е секнал, след което изпита лек смут — беше Лан. За още миг обаче все пак реши да задържи Извора. Стражникът изпълни рамката с широките си рамене. Лицето му беше като гръмотевичен облак и ако сините му очи наистина можеха да метнат мълнии, както заплашваха, щяха да изпепелят Нинив. Сиянието на сайдар обгърна и Егвийн и не загасна.
Лан не беше се появил, за да види някой друг, освен Нинив.
— Накара ме да повярвам, че се връщаш в Тар Валон — изръмжа той.
— Може и да си повярвал — отвърна му тя кротко, — но аз никога не съм ти го казвала.
— Не си ли? Не си ли? Говореше, че днес ще тръгваш, и винаги свързваше заминаването си с онези Мраколюбки, изпратени в Тар Валон. Винаги! Какво според теб можех да си помисля?
— Но никога не съм казвала, че…
— Светлина, жено! — изрева той. — Недей да си кривиш думите!
Егвийн и Елейн се спогледаха. Този мъж имаше желязно самообладание, но този път изглеждаше на ръба да се скърши. Нинив беше тази, която често се поддаваше на чувствата си, но сега го гледаше съвсем спокойно, вдигнала високо глава и с кротък поглед, с длани, отпуснати на зелените й поли.
Лан се овладя с видимо усилие. Лицето му отново доби каменен израз, както винаги — но Елейн беше сигурна, че това е само на повърхността.
— Нямаше и да разбера закъде си тръгнала, ако не бях чул, че си поръчала екипаж. Да ви отведе до кораб за Танчико. Преди всичко не ми е ясно защо Амирлин ви е позволила да напускате Кулата, нито защо Моарейн ви включи в разпитването на Черните сестри, но вие и трите сте Посветени. Посветени, а не Айез Седай. Танчико не е подходящо място за други освен за пълноправна Айез Седай със Стражник, който да я пази. Няма да позволя да се замесвате в това!
— Значи — отвърна му с невинен гласец Нинив — ти оспорваш решенията на Моарейн, както и тези на Амирлинския трон. Може би досега на съм разбирала добре Стражниците. Мислех, че сте се заклели да приемате и да се подчинявате, между другото. Лан, разбирам загрижеността ти и съм ти благодарна за това — повече от благодарна, — но всички ние си имаме своите задачи. Ние тръгваме. Налага се да се примириш с този факт.