Веднага щом вратата се затвори след него, Нинив се отпусна с въздишка на ръба на леглото, сякаш едва сега усетила, че коленете й поддават. Загледа се навъсено към вратата.
— „Биеш ли често и най-кроткото куче — цитира Елейн, — ще те ухапе.“ Не че Лан е от най-кротките.
Нинив й отвърна с рязък поглед и сумтене.
— Той е неуязвим — каза Егвийн. — Поне в повечето случаи. Нинив, защо го направи? Той беше готов да тръгне с теб. Знам, че нищо друго не желаеш повече от това да го освободиш от Моарейн. Не се опитвай да го отричаш.
Нинив не се опита. Вместо това заоправя роклята си, след което се хвана да изпъне покривката на леглото.
— Не по този начин — най-сетне отрони тя. — Наистина искам да бъде мой. Целият. Няма да позволя да си спомня за нарушената си клетва към Моарейн. Това между двама ни няма да го приема. За него, както и за себе си.
— Но по-различно ли ще е, ако го накараш да помоли Моарейн да го освободи от връзката му? — попита Егвийн. — Лан е от тези мъже, за които това би изглеждало едно и също. Остава единствено по някакъв начин да накараш нея да го освободи по своя воля. Как би могла да уредиш това?
— Не знам. — Нинив заговори по-твърдо. — Но каквото трябва да се направи, може да се направи. Винаги има изход. Но това ще го оставим за друг път. Имаме да вършим работа, а сме седнали да си бърборим за мъже. Ти сигурна ли си, че имаш всичко, което ще ти е нужно за Пустошта, Егвийн?
— Авиенда приготвя всичко — каза Егвийн. — Тя все още изглежда недоволна, но твърди, че можем да стигнем в Руйдийн за малко повече от месец, ако имаме късмет. Дотогава вие вече ще сте в Танчико.
— Може би по-скоро — каза й Елейн, — ако това, което разправят за каравелите на Морския народ, е вярно. Нали ще внимаваш, Егвийн? Дори с Авиенда за водачка Пустошта съвсем не е безопасно място.
— Ще внимавам. И вие се пазете. И двете. Танчико днес не е по-безопасно място от Пустошта.
Изведнъж трите се прегърнаха, заповтаряха си да внимават и да се пазят, припомниха си графика за срещите си в Камъка в Тел-айеран-риод.
— Добре поне че Лан си отиде — засмя се Елейн през сълзи. — Щеше да си помисли, че и трите сме глупачки.
— Не, нямаше — отвърна Нинив, надигайки полите си, за да прибере една от кесиите със злато в тайния джоб. — Той може и да е мъж, но тъпак не е.
Сигурно щеше да остане време, докато пристигне екипажът, за да се намери лист и перо, реши Елейн. Щеше да намери време. Виж, за това Нинив беше права. Мъжете трябваше да се държат изкъсо. Ранд трябваше да разбере, че не може да се измъкне от нея толкова лесно. И че никак няма да му е лесно да се добере обратно до милостта й.
Глава 17
Измами
Щадейки вдървения си десен крак, Том се поклони, развял веселчунското си наметало, и разноцветните кръпки по него се люшнаха на вълни. Очите му все още бяха помътнели, но успя да изрече бодро:
— Добро ви утро на всички. — Изправи се и поглади внушителните си бели мустаци.
Облечените в черно и златно слуги изглеждаха изненадани. Двамата мускулести момци се изправиха до обкования със злато и лакиран в червено сандък с разбит капак, който се канеха да надигнат, а трите жени спряха да трият пода с парцалите. Тук коридорът беше пуст, с изключение на тях, и всеки повод да спрат за малко работата си беше добре дошъл, особено в този час. Изглеждаха точно толкова уморени, колкото се чувстваше и Том.
— Добро утро и на теб, веселчуне — отвърна най-възрастната от жените. Малко пълничка и с простовато лице, жената имаше приятна усмивка, колкото и да изглеждаше пребита от умора. — Можем ли да ти помогнем с нещо?
Том измъкна четири цветни топки от широкия ръкав на палтото си и започна да ги подхвърля.
— Просто ще се опитам да ви повдигна малко духа. Един веселчун трябва да направи каквото може. — Би използвал и повече от четири топки, но толкова беше изморен, че дори и четирите в момента изискваха от него голямо усилие. Преди колко време за малко щеше да изпусне петата топка? Преди два часа? Той потисна прозявката си и я замести с ободряваща усмивка. — Ужасна нощ беше и духът трябва да се повдигне.
— Лорд Дракона ни отърва — обади се една от по-младите жени.
Беше хубавичка и тънка в кръстчето, но с хищен блясък в тъмните, обкръжени от сенки очи, който го предупреди да внимава с усмивката. Разбира се, можеше да се окаже от полза, ако беше и алчна, и откровена едновременно, което означаваше, че плати ли й веднъж, ще я купи завинаги. Винаги беше добре да намери още някой чифт ръце, който да му подаде бележка, език, който да му каже какво е чуто и да предаде каквото иска там, където иска. „Стар глупак! Имаш си вече достатъчно ръце и уши, така че престани да си мислиш за хубави гърди и не забравяй тоя блясък в очите й!“ Интересното беше, че думите й прозвучаха съвсем искрено, а един от младите мъже кимна в съгласие.