— Да — каза Том. — Чудя се кой ли върховен лорд е отговарял за кейовете вчера? — Едва не изтърва топките, ядосан на себе си. Да го постави така направо! Много беше уморен; трябваше да си е вече в леглото. Трябваше да си е легнал още преди три часа.
— За кейовете отговарят Бранителите — каза му най-възрастната жена. — Това, разбира се, ти не го знаеш. С такива дреболии върховните лордове не се занимават.
Том го знаеше много добре.
— Така ли? Е, аз не съм тайренец, разбира се. — Той смени жонглирането с топките от прост кръг на двойна извивка; изглеждаше по-трудно, отколкото беше в действителност, и момичето с хищния поглед запляска с ръце. Щом така и така беше започнал, трябваше да го довърши. Но след това спокойно можеше да нарече нощта много дълга. Нощ ли? Че то слънцето вече се вдигаше. — Все пак срамота, че никой не се е поинтересувал какво правят тези баржи на кейовете. Със свалените си капаци и с тролоците вътре. Не искам да кажа, че някой е знаел, че вътре е имало тролоци. — Двойната извивка се огъна и той бързо премина отново на обикновен кръг. Светлина, наистина беше уморен. — Човек обаче би могъл да си помисли, че някой върховен лорд все пак се е поинтересувал.
Двамата младежи се спогледаха намръщено, а Том вътрешно се усмихна. Още едно посято семенце ей така, макар и малко недодялано. Още един пуснат слух, колкото и да знаеха кой точно отговаря за кейовете. А слуховете плъзваха бързо — един такъв слух нямаше да се ограничи само в града — и ето ти още един клин на подозрение между простолюдието и благородниците. Към кого щеше да се обърне простолюдието освен към човека, за когото знаеха, че знатните го ненавиждат? Човекът, спасил Камъка от твари на Сянката. Ранд ал-Тор. Лорд Дракона.
Беше време да остави посятото. Ако тук то бе пуснало корени, каквото и да кажеше, нямаше да ги измъкне, а той бе пръснал и други семена тази нощ. Но нямаше да е от полза, ако някой разбереше, че тъкмо той ги е посадил.
— Храбро се биха снощи, върховните лордове де. Ами че то, аз видях… — И млъкна, забелязал как жените се захванаха отново с триенето, а мъжете награбиха сандъка и се забързаха по коридора.
— И за веселчуни мога да намеря работа — чу се гласът на икономката зад гърба му. — От чифт свободни ръце винаги има нужда.
Той се извърна елегантно, пазейки все пак крака си, и се прегъна в дълбок поклон. Главата й стигаше едва до раменете му, но сигурно тежеше един път и половина колкото него. Лицето й беше като наковалня — превръзката около слепоочията с нищо не я разкрасяваше, — с двойна гуша и очи като късчета черен кремък.
— Добро утро, милостива лейди. Малък символ за свежестта на този нов ден.
Направи вихрен жест и затъкна един златистожълт цвят от слънчогрев, само малко спаружен от престоя си в ръкава му, в посивялата й коса над превръзката. Тя, разбира се, веднага го измъкна и го изгледа подозрително, но на него му трябваше тъкмо това. Изкуцука три крачки, възползвайки се от моментното й колебание, и когато тя извика нещо след него, нито я чу, нито се забави.
„Ужасна жена — помисли си Том. — Ако я бяхме пуснали срещу тролоците, щеше всички да ги накара да метат и бършат.“
Прикри прозявката си с длан и челюстите му изпукаха. Беше твърде остарял за всичко това. Уморен беше, а коляното му се бе превърнало в болезнен възел. Безсънни нощи, битки, заговори. Твърде стар. Трябваше да си живурка сега някъде в някоя тиха ферма. С пиленца. Нали във фермите винаги има пиленца. И овчици. Да гледаш овци сигурно не беше много трудно — овчарите като че ли само се мотаеха насам-натам и непрекъснато свиреха с гайди. Той, разбира се, щеше да свири на лютнята, не с гайда. Или с флейтата — на открито не върви да свириш на лютня. А наблизо щеше да има някое градче, с хан, в който щеше да взима ума на гостите. Той развя наметалото си, подминавайки две слугини. Единственият смисъл да го носи в тази жега беше да видят хората, че е веселчун. Те щръкнаха веднага, щом го видяха, разбира се, надявайки се, че може да спре за малко да ги позабавлява. Колко мило. Да, една ферма си имаше предимства. Тихо място. Без да ти се пречкат разни хора. И стига да има и някое градче наблизо…