— Като стана дума за имена — отвърна й той спокойно — забележително е колко може едно име да озадачи човек. Моарейн Дамодред. Прословутата лейди Моарейн от Дома Дамодред, в Кайриен. Най-малката сестра на Тарингейл. Племенница на крал Ламан. И Айез Седай. Айез Седай, подкрепяща Преродения Дракон още преди да е могла да знае за него нещо повече от това, че е поредният глупак, който може да прелива. Айез Седай с връзки в Бялата кула, бих казал — иначе не би рискувала с всичко това, с което се е заела. Някоя в Съвета на Кулата? Много повече, бих казал; би трябвало да е много по-важна фигура. Вестите за всичко това биха могли да разтърсят света. Но защо да си създаваме толкова неприятности? Може би ще е най-добре да оставим един веселчун да си стои напъхан в дупката си в слугинските отделения. Просто един стар веселчун, който си свири на лютнята и разказва приказките си. Приказки, които не вредят никому.
Дори и да беше успял да я слиса поне малко, тя не го показа.
— Спекулациите, неподкрепени с факти, винаги са опасни — отвърна кротко тя. — Не използвам името на своя Дом по свой избор. Домът Дамодред си е спечелил заслужено лоша репутация още преди Ламан да съсече Авендоралдера и да загуби заради това трона и живота си. След Айлската война тази репутация се е влошила още повече, пак заслужено.
Нима нищо не беше в състояние да разтърси тази жена?
— Какво искаш от мен? — попита той раздразнено.
Тя дори не примигна.
— Елейн и Нинив взимат днес кораб за Танчико. Опасен град е това Танчико. Твоите знания и опит може да им помогнат.
Значи това било. Искаше да го отдели от Ранд, да остави момчето оголено за нейните манипулации.
— Както казваш, Танчико напоследък е опасен, но пък той винаги си е бил такъв. Желая на младите жени всичко най-добро, но нямам никакво намерение да си пъхам главата в гнездо на пепелянки. Твърде стар съм за такива неща. Тъкмо си мислех да се заловя с фермерство. Спокоен живот. Безопасен.
— Един спокоен живот би те убил, струва ми се. — Каза го с откровена насмешка и се зае да пооправи гънките на полите си с малките си нежни пръсти. Том имаше чувството, че се старае да прикрие усмивката си. — Но виж, Танчико няма да те убие. Това ти го гарантирам, а съгласно Първата клетва знаеш, че говоря истината.
Той я изгледа навъсен, въпреки усилието си да запази лицето си безизразно. Беше го казала и наистина не можеше да лъже, но откъде ли можеше да знае? Той беше сигурен, че Моарейн не умее да Прорицава — той самият я беше чул да отрича този Талант. Но му го беше казала. „Огън да я изгори тази жена!“
— И защо трябва да ходя в Танчико? — Вече можеше да мине и без титли.
— За да защитиш Елейн, как защо? Щерката на Мургейз.
— Не съм виждал Мургейз от петнайсет години. Елейн беше бебенце, когато напуснах Кемлин.
Тя малко се поколеба, но когато заговори отново, гласът й бе неумолимо твърд.
— А твоята причина да напуснеш Андор? Един племенник на име Овин, струва ми се. Един от онези глупаци, за които спомена — които могат да преливат. Червените сестри е трябвало да го отведат в Тар Валон, като всеки друг мъж като него, но вместо това са го опитомили на място и са го изоставили на… милостта на съседите му.
Том събори стола си, докато се изправяше, но се наложи да се хване за масата, защото коленете му се бяха разтреперили. Овин не беше живял дълго след като го бяха опитомили, прогонен от дома си от доскорошните си уж приятели, които не бяха могли да допуснат да оставят сред себе си мъж, забъркал се със Силата, макар той да не можеше повече да прелива. Нищо от това, което Том бе направил, не можа да накара Овин да престане да се отказва от живота, нито да спре младата му жена да го последва в гроба само един месец след това.
— Защо… — Той се окашля, за да не говори толкова хрипливо. — Защо ми казваш това?
На лицето на Моарейн се беше изписало съчувствие. Възможно ли бе да е и съжаление? Едва ли. Не и от една Айез Седай. А колкото до съчувствието, и то вероятно бе фалшиво.
— Нямаше да го сторя, ако беше пожелал просто да помогнеш на Елейн и Нинив.
— Но защо, да те изгори дано! Защо?
— Ако отидеш с Елейн и Нинив, ще ти кажа имената на онези Червени сестри, когато се видим следващия път, както и името на онази, която им е наредила. Те не са действали по своя воля. А аз наистина ще те видя отново. Ти ще оцелееш в Тарабон.
Том си пое хрипливо дъх.
— И какво ще ми помогнат имената им? — попита той равнодушно. — Имена на Айез Седай, загърнати в цялата власт на Бялата кула.
— Един опитен и опасен играч на Играта на Домове би могъл да измисли как да ги използва — отвърна тя кротичко. — Не е трябвало да правят това. За такова нещо не би трябвало да получат извинение.