Изчервена, тя бързо дръпна ръката си и едва се сдържа да не го изгледа свирепо, което едва ли щеше да мине за присъщо на „Елминдреда“. За него не бяха необходими заплахи или заповеди от страна на Амирлин, за да премълчи тайната й, стигаше само молбата й, но той използваше всяка възможност да я подразни.
— Не е редно да се подиграваш, Гавин — каза Галад. — Той не искаше да ви обиди, госпожице Елминдреда. Ще ме извините, но да не би да сме се виждали преди? Когато се намръщихте преди малко така свирепо на Гавин, почти си помислих, че ви познавам.
Мин скромно сведе очи.
— О, никога не ще забравя срещата си с вас, милорд Галад — отвърна тя с възможно най-подходящия тон за глупаво момиче. Превзетото гласче и неволният й гняв я изчервиха чак до челото, което я прикри още по-добре.
Тя изобщо не приличаше на себе си и роклята и прическата бяха само част от маскировката. Леане беше събрала кремове, пудри и невероятен асортимент от неща със странни миризми от града и така я беше дресирала, че можеше да ги използва дори насън. Сега имаше добре очертани скули и повече цвят на устните си, отколкото й бе осигурила природата. Тъмен крем, очертаващ веждите, и фина пудра, изтъкваща клепките й, правеше очите й да изглеждат по-големи. Изобщо не приличаше на себе си. Някои от новачките й казваха с възхита колко красива била и дори няколко Айез Седай я бяха нарекли „много мило дете“. Мразеше всичко това. Роклята беше доста хубава, признаваше го, но не и останалото. И въпреки това нямаше никакъв смисъл да носи маска, без да я поддържа с поведението си.
— Сигурен съм, че помниш — вметна сухо Гавин. — Не исках да ти прекъсвам бродирането… лястовички ли са? Жълти лястовички? — Мин бързо напъха гергефа в кошницата. — Исках само да коментираш това. — Той пъхна в ръцете й една малка, подвързана в кожа книга, стара и опърпана. — Кажи на брат ми, че е глупост. Може би ще се вслуша в теб.
Тя огледа книгата. „Пътищата на Светлината“ от Лотар Мантелар. Отвори я и зачете напосоки.
„Прочие, отбягвай всяко удоволствие, понеже добродетелта е абстрактен, съвършен и кристален идеал, помръкващ от низшите чувства. На плътта не угаждай. Слаба е плътта, а духът е силен. Праведната мисъл усещането я дави, а праведното деяние страстите го спират. Всичката наслада вземи от праведността и само от праведността.“ Всичко това й се стори някаква суховата безсмислица.
Мин се усмихна на Гавин и дори успя да се изкикоти.
— Толкова думи! Боя се, че малко разбирам от книги, милорд Гавин. Винаги ми се е искало да прочета някоя… изцяло. — Тя въздъхна. — Но времето все не стига. Ами че то само докато си наглася прическата, минават часове. Смятате ли, че ми стои добре? — Гневното изумление, изписано на лицето му, едва не я накара да се разсмее, но тя потисна смеха си до закачлив кикот. Истинско удоволствие беше поне веднъж да му върне топката; трябваше да провери дали би могла да го прави по-често. В това нейно прикритие се криеха възможности, за които не беше подозирала. Иначе този престой в Кулата се бе оказал пълна скука и я изпълваше с раздразнение. Заслужаваше да се позабавлява малко.
— Лотар Мантелар — каза с плътен глас Гавин — е основателят на Белите плащове. Белите плащове!
— Той е бил велик мъж — добави твърдо Галад. — Философ с благородни идеали. Ако Чедата на Светлината след негово време са проявявали известна… крайност, това нищо не променя.
— Олеле! Белите плащове — ахна Мин и добави леко потръпване. — Но те са такива грубияни, както съм чувала. Не мога да си представя един Бял плащ да танцува. Смятате ли, че тук има възможност да се танцува? Айез Седай, изглежда, също не се интересуват много от танците, а аз така обичам да танцувам. — Разочарованието в очите на Гавин беше просто възхитително.
— Не мисля — каза Галад и взе книгата от ръцете й. — Айез Седай са твърде заети с техните… работи. Ако чуя за някое подходящо за танцуване място, ще ви придружа, ако желаете. Не е нужно да се боите, че онези двама дръвници ще ви безпокоят. — Той й се усмихна, без да съзнава какво върши, и тя изведнъж наистина остана без дъх. Не биваше да им се позволява на мъжете да се усмихват така.
Всъщност й беше нужно известно време, докато си спомни за кои двама дръвници говори. Двамата, които уж поискали ръката на Елминдреда и които едва не са се сбили, защото тя не могла да избере един от тях, и я принудили да потърси убежище в Кулата, защото не можела да престане да окуражава и двамата. Цялото обяснение за пребиваването й тук. „Всичко е заради тази рокля — каза си тя. — Щях да мисля по-разумно, ако си бях в мои дрехи.“