— Забелязах, че Амирлин разговаря с теб всеки ден — каза изведнъж Гавин. — Да ти е споменала нещо за нашата сестра Елейн? Или за Егвийн ал-Вийр? Казала ли ти е къде са те?
На Мин й се прищя да му насини окото. Той, разбира се, не знаеше защо тя се прави на друга, но се бе съгласил да не я разобличава, а сега я свързваше с жени, за които мнозина в Кулата знаеха, че са приятелки на Мин.
— О, Амирлин е чудесна жена — изчурулика тя и оголи зъбки в сладка усмивка. — Все ме пита как ми минава времето и ми хвали хубавата рокля. Предполагам, че се надява скоро да избера между Дарван и Гемал, но какво да направя, като просто не мога! — Отвори широко очи, надявайки се, че така ще изглежда по-безпомощна и объркана. — И двамата са толкова сладки! Кой казахте? Сестра ви ли, милорд Гавин? Самата щерка-наследница? Не помня Амирлинския трон да ми е споменавала някога за нея. Как й беше другото име? — Направо чу как зъбите на Гавин изскърцаха.
— Защо трябва да занимаваме госпожица Елминдреда с това? — каза Галад. — Това си е наш проблем, Гавин. От нас зависи да разобличим лъжата и да се справим с това.
Тя почти не го чу, защото изведнъж видя един едър мъж с дълга тъмна коса. Къдриците му се спускаха до отпуснатите му рамене. Той обикаляше безцелно по една от застланите с чакъл пътечки между дърветата под зоркия поглед на една от Посветените. И преди беше виждала Логаин — мъж с посърнало лице, макар и сърцат някога, винаги придружаван от Посветена. Тя трябваше да го пази да не се самоубие, както и да предотврати някакъв опит да избяга. Въпреки ръста си той обаче нямаше вид на човек, канещ се да извърши последното. Но никога досега не беше виждала ярък ореол около главата му, сияещ в златисто и синьо. Появи се само за един миг, но и това й беше достатъчно.
Логаин се беше самопровъзгласил за Преродения Дракон, беше пленен и опитомен. Каквато и слава да си бе спечелил като Лъжедракон, сега тя беше далеч зад него. Единственото, което му беше останало, бе отчаянието на опитомения, като на човек, лишен от зрение, слух и вкус, който копнее единствено да умре, който с нетърпение чака смъртта, спохождаща неминуемо мъже като него за няколко години. Той погледна към нея, може би без изобщо да я забелязва; очите му изглеждаха безнадеждно извърнати навътре. Защо тогава го обкръжаваше ореол, който направо крещеше за бъдеща слава и мощ? Ето това трябваше да каже на Амирлин.
— Горкият нещастник — промърмори Гавин. — Не мога да не изпитам жалост към него. Светлина, би било проява на милост да му позволят да сложи край на живота си. Защо го карат насила да продължава да живее?
— Той не заслужава никакво съжаление — обяви Галад. — Забрави ли какъв беше и какви неща направи? Колко хиляди души загинаха заради него, преди да го хванат? Колко градове бяха опожарени? Нека да го държат жив, за назидание на други като него.
Гавин кимна, макар и с неохота.
— И все пак мнозина са го следвали. Много градове бяха опожарени след като се обявиха на негова страна.
— Трябва да тръгвам — каза Мин и се изправи, а Галад изведнъж се превърна в самото олицетворение на загрижеността.
— О, простете ни, госпожице Елминдреда. Съвсем не искахме да ви изплашим. Логаин не може да ви навреди. Уверявам ви.
— Аз… Да, той наистина ме поизплаши. Моля да ме извините. Наистина трябва да си лягам.
Гавин сви скептично устни, но грабна кошницата й преди тя да успее да я докосне.
— Позволете ми да ви поизпратя поне — каза той с глас, изпълнен с фалшива загриженост. — Тази кошница ще е твърде тежка за вас, както сте замаяна. Току-виж сте припаднали.
Много й се дощя да грабне кошницата и да го халоса с нея, но това нямаше да е най-подходящото поведение за Елминдреда.
— О, благодаря ви, милорд Гавин. Толкова сте мил. Ах, колко сте мил! Не-не, милорд Галад. Не искам да затруднявам и двама ви. Моля ви, останете си тук и си дочетете книжката. Ама останете, моля ви. — За повече убедителност успя дори да трепне с мигли.
Успя по някакъв начин да напъха Галад в мраморната беседка и тръгна с Гавин. Полите й я дразнеха — искаше й се да ги повдигне до коленете и да се затича, но Елминдреда никога не би се затичала и никога не би показала толкова много от краката си, освен по време на танци. Точно по този въпрос Лейрас я беше поучила: само веднъж да побегне, и щеше напълно да унищожи целия така старателно граден образ на Елминдреда. А пък Гавин…
— Дай си ми кошницата, безмозъчен кретен — озъби му се тя веднага щом се скриха от погледа на Галад, и я издърпа от ръцете му. — Какво искаше да кажеш с това разпитване за Елейн и Егвийн пред него? Елминдреда никога не ги е срещала. Елминдреда изобщо не се интересува от тях. Елминдреда изобщо не желае да бъде споменавана в едно изречение с тях. Разбра ли?