— Ще запомня — отвърна й рязко Нинив. — Мога да бъда тактична. — Елейн наистина се надяваше да е така.
Двете жени от Морския народ ги очакваха. Благоуханен облак обкръжаваше и двете, лек аромат на мускус, който лъхаше от златните им кутийки. Татуировките по дланите им представляваха звезди и морски птици, обкръжени от извивки, въртопчета и стилизирани вълни.
Нинив сведе глава.
— Аз съм Нинив ал-Мийра, Айез Седай от Зелената Аджа. Търся Надзорницата на платната на този съд и превоз, ако това е угодно на Светлината. Това е моята спътничка и приятелка, Елейн Траканд, също Айез Седай от Зелената Аджа. Светлината дано освети вас и вашия съд и да ви прати ветрове да ускорят плаването ви. — Беше почти буквално според указанията на Моарейн. С добавката за Зелената Аджа — Моарейн, изглежда, бе приела това с повече примирение от всичко друго, и изборът им на Аджа я беше развеселил — но всичко останало си беше както им каза.
По-възрастната жена, с малки сиви кичурчета по черната коса и леки бръчици около големите кафяви очи, сведе също толкова официално глава. Въпреки това, като че ли ги измери от глава до пети, спирайки погледа си повече на пръстените с Великата змия, които и двете носеха на десните си ръце.
— Аз съм Койин дин Джубаи Диви ветрове, Надзорница на платната на каравелата „Танцуващият по вълните“. Това е Джорин дин Джубаи Бяло крило, моя кръвна сестра и Ветроловка на „Танцуващият по вълните“. Може да се намери превоз за вас, ако е угодно на Светлината. Светлината да ви освети и да се погрижи пътят ви да свърши безопасно.
Изненадващо бе, че двете са сестри. Елейн можеше да долови приликата им, но Джорин изглеждаше много по-млада. И двете изглеждаха еднакво резервирани, но нещо у Ветроловката й напомняше за Авиенда. Това беше абсурд, разбира се. Тези жени не бяха по-високи от самата нея и тенът им беше твърде различен от този на айилката, а единственото оръжие, което се забелязваше по Джорин, беше широкият нож, затъкнат в пояса й, който приличаше повече на обикновено сечиво въпреки златните инкрустации по дръжката му. Но Елейн въпреки това не можеше да се отърве от чувството за известна прилика между Джорин и Авиенда.
— Да поговорим тогава, Надзорнице на платната, ако ви е угодно — каза Нинив, следвайки формулировките на Моарейн — за пътища и пристани, а също и за дара за превоза. — Морският народ не взимаше такса за превоз, според Моарейн; те го наричаха „дар“, който по съвпадение щеше да се обмени за равностоен дар — тяхната услуга.
Койин извърна поглед към Камъка и бялото знаме, плющящо на върха му.
— Ще поговорим в каютата ми, Айез Седай, ако ви е угодно. — Тя посочи отворения капак зад странното колело. — Добре сте дошли на моя кораб и нека Светлината грее над вас, докато сте на палубата му.
Тясна стълба отвеждаше долу в една спретната стая, по-голяма и по-висока, отколкото опитът на Елейн на по-малки съдове й позволяваше да очаква, с прозорчета към кърмата и глобуси от преплетени халки за лампи по стените. Почти всичко беше вградено в помещението с изключение на няколко лакирани сандъка с различна големина. Леглото беше широко и ниско, точно под прозорците към кърмата. Насред стаята стоеше тясна маса, обкръжена от столове с облегалки.
На масата лежаха навити на рула карти, няколко изделия от слонова кост бяха поставени небрежно по укрепените с прегради рафтове, на куки по стените висяха дузина мечове без ножници, с различни форми. Странно изработен месингов гонг с квадратна форма висеше от една греда над леглото, а точно пред прозорците към кърмата, сякаш на почетно място, беше поставен шлем, върху издялана явно за целта дървена глава без черти на лицето. Шлем, приличащ на главата на огромно насекомо, лакиран с червено и зелено, с продълговати бели пискюли на двете скули, едната от които — съсечена.
Виж, шлема Елейн разпозна веднага.
— Сеанчан — ахна тя неволно.
Нинив я изгледа укорително, и с право. Двете се бяха разбрали, че ще е по-разумно и ще изглежда по-достоверно, ако Нинив, като по-възрастната, ръководи и провежда по-голямата част от разговорите.
Койин и Джорин се спогледаха озадачено.
— Нима знаете за тях? — каза Надзорницата на платната. — Разбира се. Трябваше да се очаква Айез Седай да знаят тези неща. Толкова далече на изток чуваме какви ли не истории, най-достоверната от които е твърде далече от истината.
Елейн разбираше, че трябва да остави темата дотук, но любопитството погъделичка езика й.
— Но как сте се сдобили с този шлем? Ако позволите да попитам.
— „Танцуващият по вълните“ се натъкна на сеанчански кораб миналата година — отвърна Койин. — Те пожелаха да го завземат, но аз не пожелах да им го дам. — Тя леко сви рамене. — Шлема го пазя, за да ми напомня, а морето взе сеанчанците, Светлината дано е милостива към всички, които плават. Повече никога няма да се приближа до кораб с поребрени платна.