— Имали сте късмет — каза отривисто Нинив. — Сеанчанците задържат пленените жени, които могат да преливат, и използват преливането им като оръжие. Ако са имали една такава на борда си, щяхте да съжалите, че изобщо сте ги видели.
Елейн я изгледа намръщено, въпреки че беше много късно. Не можеше да прецени дали жените на Морския народ се обидиха от тона на Нинив. Лицата на двете останаха все така безизразни, но Елейн вече бе започнала да съобразява, че не показват много какво мислят с лицата си, във всеки случай не и пред непознати.
— Да поговорим за превоза — каза Койин. — Ако е угодно на Светлината, бихме ви попитали къде искате да отидете. Всичко е възможно в Светлината. Заповядайте да седнем.
Столовете около масата не можеха да се издърпват назад; те, както и масата, бяха приковани към пода — тоест палубата. Но пък ръчните облегалки се извиваха напред като ръце за прегръдка и се закопчаваха, след като си седнал. Цялата тази уредба, изглежда, потвърждаваше ужасните предчувствия на Елейн, че ги чака силно клатушкане. Тя, разбира се, се справяше с това добре, но прекомерното клатене дори в речен съд караше стомаха на Нинив да се бунтува. В океана сигурно щеше да е много по-зле, отколкото по река, колкото и да е яростен вятърът по реката, а колкото по-зле се чувстваше стомахът на Нинив, толкова по-зъл ставаше и нравът й. Нинив, която повръща и същевременно е изпаднала в най-мрачното си настроение — едва ли в целия жизнен опит на Елейн можеше да се намери по-ужасно съчетание.
Двете с Нинив седнаха от едната надлъжна страна на масата, а Надзорницата на платната и Ветроловката — на двата й края. Отначало това й се стори странно, докато не съобрази, че по този начин и двете ще гледат тази, която говори в момента, а другата ще може да ги наблюдава незабелязана. „Дали винаги се държат с пътниците си по този начин, или само защото сме Айез Седай? Е, защото мислят, че сме такива.“ Това, изглежда, бе някакво предупреждение, че не всичко може да се окаже така просто с тези хора, както се бяха надявали. Тя се помоли наум дано Нинив също да си го е отбелязала.
Елейн не забеляза да издават някаква команда, но скоро се появи стройна млада жена само с по една халка на всяко ухо, понесла поднос с ръбеста каничка за чай с месингова дръжка и големи чаши без дръжки, не от порцелана на Морския народ, както можеше да се очаква, а дебели и глинени. По-малко вероятно да се счупят при вълнение или буря, прецени тя. Това, което привлече вниманието й, всъщност беше младата жена, и не само че го привлече, но едва не я накара да ахне. Беше гола до кръста, досущ като мъжете горе. Елейн прикри слисването си много успешно, според нея самата, но Нинив не се сдържа да изсумти силно.
Надзорницата на платната изчака момичето да налее чая, запарен до черно, след което каза:
— Да не би да сме отплавали, Дорийл, а аз да не съм забелязала? Вижда ли се земя наблизо?
Стройната жена силно се изчерви.
— Има земя, Надзорнице на платната. — Прошепна го отчаяно.
Койин кимна.
— В такъв случай, докато не престане да се вижда земя, един ден ще чистиш трюма, където дрехите наистина пречат. Свободна си.
— Слушам, Надзорнице на платната — отвърна момичето още по-отчаяно. Извърна се, охлаби обезсърчено червения си пояс, след което излезе през вратата в другия край на стаята.
— Споделете с нас този чай, ако ви е угодно — подкани ги Надзорницата на платната, — и да си поговорим в мир. — Тя отпи от чашата си и продължи, докато Елейн и Нинив опитваха своя. — Моля да ни извините за това оскърбление, Айез Седай. Това е първото пътуване на Дорийл по море, освен между островите. Младите често забравят порядките на сухоземците. Ако сте много оскърбени, ще я накажа още по-сурово.
— Не е необходимо — отвърна припряно Елейн, възползвайки се от това, че си е оставила чашата първа на масата. Чаят се оказа още по-силен, отколкото изглеждаше, неподсладен и доста горчив. — Наистина, изобщо не сме обидени. Различни народи, различни обичаи. — „Светлината дано не ни прати много повече разлики от тази! Светлина, ами ако изобщо не носят никакви дрехи, когато излязат в открито море? Светлина!“ — Но само един глупак би се обидил от обичаи, различни от неговите собствени.
Нинив я изгледа отвисоко и доста злобно за Айез Седай, за каквито трябваше да минават, след което отпи дълго от чашата си. Единственото, което каза по повода, беше: „Моля да не го обсъждаме повече.“ Не беше възможно да се разбере дали го каза за Елейн, или на жените от Морския народ.